Майкл Ридпат - Борсов посредник

Ричард свърна рязко надясно през една тясна врата. Ние го последвахме. Внезапно се озовахме в квартирата на Дуги в Единбург. Самият Дуги седеше на дивана си, като държеше безславното писмо.

Той ни се усмихна при влизането ни.

— Брей, брей — каза. — Виж ти кой се оказал нахалното момче най-после!

Това всъщност не беше Дуги, а Кийт, който се опитваше да имитира гласа му. За слуха ми това беше очевидно, но ние се бяхме надявали, че ушите на Соренсън няма да уловят разликата. Изображението на Дуги беше наистина почти перфектно, тъй като той е бил картографиран изключително много пъти, докато е работил във „Феър Систъмс“.

— А сега нека да се споразумеем — каза той. — Аз унищожавам това писмо и забравям, че изобщо някога съм го виждал. Ти от своя страна ще направиш така, че „Феър Систъмс“ да банкрутира до края на лятото.

Нямах представа дали точно така е протекъл разговорът между двамата, но звучеше правдоподобно.

— Ти обаче не си поискал да сключиш сделката, нали, Уолтър? — запита Ричард.

Приближихме се до Дуги. Презрителната му усмивка изчезна. Две едри ръце го издърпаха на крака и се обвиха около шията му. Дуги се опита да се изтръгне от хватката им, но не успя. Почна да се задъхва, очите му изскочиха от орбитите.

Всичко потъмня.

В продължение на пет секунди не се случи нищо. После изведнъж се озовахме в кола, която пътуваше в мрака по един тесен път. Фаровете изтръгваха от мрака мрачни храсти. При един завой зърнахме фосфоресциращата сивота на морето под лунната светлина.

— Погледни зад себе си, Уолтър.

Ние се обърнахме. На задната седалка седеше Ричард с Дуги, полегнал в скута му. Лицето му беше бледо, а очите му гледаха изцъклено към покрива на колата. Соренсън бързо се обърна към пътя.

Гласът на Ричард продължи настойчиво зад главите ни:

— Нека спрем тук, какво ще кажеш?

Движехме се по груб път. Той извеждаше на площадка, оформена като паркинг и празна по това време на нощта. Колата спря и ние слязохме. Ричард също слезе. Някъде в подножието на скалите се плискаше морето. Колата беше избутана към ръба на скалата и полетя в тъмните води под нас. Загледахме се в развълнуваното море, което се разбиваше в скалите. От колата нямаше и следа.

Соренсън дишаше тежко, чувах добре в слушалките си, но не пророни и дума.

— Много ловко, Уолтър — произнесе Ричард. — Да хвърлим един поглед долу, какво ще кажеш, а?

Затичахме се към ръба на скалата и скочихме. Тъмната вода се втурна да ни погълне и аз неволно затаих дъх. Вече бяхме под водата. Едва долавях очертанията на колата, полегнала на морското дъно върху скалите и пясъка. Ричард ни хвана за ръкавите и ни издърпа на седалката на шофьора. Там се намираше Дуги с изцъклени очи.

Почувствах как ме обзема паника. Ужасът от онези минути, преживени в потъналата кола се върна. Смъкнах виртуалните си очила и се отпуснах в стола си. Цялото ми тяло бе в студена пот. Поех си няколко пъти дълбоко дъх. Хвърлих поглед към Рейчъл.

— Дяволска работа. Това вече беше направо истинско.

Тя се усмихна мрачно в отговор.

— Почакай да видиш следващата сцена — обеща тя.

Подводното изображение затанцува върху екрана на монитора. Не напомняше с почти нищо за ужаса, който бях преживял повторно във виртуалния свят.

Погледнах и към останалите. Уили, Карън и баща ми бяха застинали. Никой от тях нямаше възможност да смъкне шлемовете си, дори и да искаха. Но дори и да се опитаха да кажат или направят нещо, ние нямаше да ги чуем във виртуалния свят. Погледнах към телевизионния екран. В Пало Алто царуваше същата застиналост.

Поех си дълбоко дъх и отново се потопих във виртуалната действителност. За мое облекчение ние се бяхме върнали обратно в коридора, като отново следвахме Ричард.

— И така, на Дуги му запуши устата, но неприятностите ти не свършиха дотук. Брат ми ви беше по следите. Ти се опита да го сплашиш, като го цапардоса по главата и му изпрати онова предупреждение по електронната поща. Но то не свърши работа. Когато от комисията дадоха на Марк и Рейчъл списъка, който бяха пратили на мен, ти разбра, че е само въпрос на време, преди да открият връзката с директорските ти постове. Така че бързо нае две горили да те отърват завинаги от двамата.

С Рейчъл бяхме решили да не включваме преживяванията си в езерото. Повторението на преживяния ужас беше последното нещо, което желаехме.

— Нека се върнем пак на убийството ми. Знам, че ти не си бил там, но си мислех, че нямаш нищо против да видиш как точно е станало.