Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Коя беше, Уолтър?

Никакъв отговор.

— Съпругата ти? Любовницата? — Спомних си какво ми беше казал баща ми за слабите ангели на Соренсън. — Любовницата ти ли ме уби?

— Върви по дяволите! — изръмжа Соренсън.

— Тя беше, нали? Любовницата ти. Тя е познавала Ричард. Коя беше?

Замислих се за жените, които познаваха Ричард, и биха могли също така да познават и Соренсън. Рейчъл? Глупости!

О, господи! Не. Не.

— Върни ни обратно на срещата!

Рейчъл ни върна. Отново седяхме около махагоновата маса. Във виртуалния свят всички носехме безизразни лица.

Обърнах се към Карън:

— Ти си го убила!

Последва тишина. Очите на всички се втренчиха в нея. Тя премести погледа си от Соренсън върху мен. Във виртуалния свят беше невъзможно да се разбере истинското изражение на лицето й.

— Трябваше — проговори накрая. — Той щеше да предаде Уолтър. Това би означавало края на кариерата му. А това би означавало край и на съвместното ни бъдеще с него.

— Но как си могла да го направиш?

— Не възнамерявах да го убивам. Опитвах се да го разубедя да не отива в комисията. Но той не искаше да слуша. И брадвата се оказа под ръка. Това беше единственият начин да му запуша устата.

Останах безмълвен. Значи любовникът й в крайна сметка не се бе оказал Боб Форестър, това беше Соренсън. Карън бе убила брат ми. И дори след това ние пак бяхме спали заедно, бяхме се любили. Това беше отвратително. Беше прекалено ужасно, за да повярвам.

Смътно долових гласа на Рейчъл, докато вземаше думата:

— А Дуги? А Марк и аз?

— Аз убих Дуги. Аз организирах онези двама мъже да убият теб и Марк. Уолтър не знаеше нищо за това. Както вече казах, още от началото това беше моя идея.

— Беше ли ти известно нещо за това, Уолтър?

— Не искам да казвам каквото и да било без адвокат — отвърна с равен глас той.

— Струваше си — каза Карън. — Струваше си заради теб, Уолтър. Моля те, не го забравяй.

Гневът избухна в мен.

— Ти, кучко! — изкрещях аз и издърпах виртуалните си очила. Скочих към Карън, чието лице оставаше скрито под виртуалния шлем.

Рейчъл ме сграбчи за ръката.

— Недей, Марк! Остави я! Полицията ще се погрижи!

Спрях. Не виждах лицето й, скрито под шлема. Но устата й беше открита. Тя се усмихваше.

Стояхме пред малката къща с тераси в Джерихо, бивш квартал на работническата класа в Оксфорд, сега зает от студенти и млади преподаватели. Бях нервен. Също и Рейчъл. Натиснах звънеца.

Франсис отвори и ни покани вътре.

Мащехата ми беше тъмнокоса и красива и само няколко години по-възрастна от мен. Това беше нелепа ситуация.

Баща ми беше щастлив да ни види и се ухили широко, докато представях Рейчъл.

— Какво ще пиете?

Рейчъл, Франсис и аз предпочетохме бира, докато баща ми избра неизбежното си сухо шери. Той имаше имидж, който трябваше да поддържа. Помислих си, че изглеждаше далеч по-добре, отколкото тогава, когато бях разговарял с него в „Кингс Армс“. Не толкова износен, не толкова обезсърчен. 

Франсис бе приготвила традиционния неделен обяд от печено агнешко. Спомних си, че имаше години, откакто не бях вкусвал такова нещо, и го очаквах с нетърпение.

— Значи ти реши да не оставаш повече като управителен директор на „Феър Систъмс“? — запита баща ми, докато си режеше от месото.

— Справих се с кризата, но съм сигурен, че Рейчъл ще върши далеч по-добра работа от мен на този пост. А и освен това търговията с ценни книжа е в кръвта ми. — Бях успял да я убедя, че това е нещо, което тя не само можеше да върши, но беше длъжна да го прави. Виждах как идеята назряваше у нея.

— В Ситито ли ще останеш?

— Не. — Усмихнах се. — Току-що приех предложение за работа в „Хънтър Мърчант“. Те са фирма за управление на фондове в Единбург. Парите са по-малко, но в замяна на това имат отлична репутация. А и толкова ще ми е хубаво да живея в Шотландия. Ще ми позволят да прекарвам по няколко дни на месец във „Феър Систъмс“. Схемата е добра. — Усмихнах се на Рейчъл.

— Как върви разследването? — запита баща ми.

— Не е много лесно — отвърнах. — Соренсън си държи устата затворена, а когато я отвори, го прави само за да отрича всичко. Карън твърди, че тя е отговорна за всичко.

— Какво мислиш, че се е случило? — запита Франсис.

— Мога да възстановя по-голямата част от картината. Соренсън се е запознал с Карън преди няколко години, вероятно на някоя от конференциите на „Харисън Брадърс“. Той управлява американски компании, тя продава техни ценни книжа, така че не е изненадващо, че са се запознали. И тогава я зарязва, тя преживява истинска трагедия и тогава се появявам аз да лепя счупените грънци. Соренсън се забъркал в играта с търговията посредством вътрешнофирмена информация поради липсата на пари. Водил е разточителен живот и по-голямата част от богатството му е била в акциите на „Софтач“, която изгърмяла. Тогава среща Хартман и започва да му подава вътрешнофирмена информация. Било е толкова лесно. В този момент обаче Ричард заподозира нещо около акциите на „Феър Систъмс“ и помоли мен и Карън да му помогнем да разбере какво става. Карън предполага, че в тая работа е замесен Соренсън, и се свързва с него, за да го предупреди. Само дни преди това се среща с него на празненството на Женевско-лозанската банка. После възстановяват връзката си.