Майкл Ридпат - Борсов посредник

Никакъв отговор.

— Е, от комисията бяха любезни да ми изпратят списък на компаниите, за които им е известно, че Хартман си е имал работа с тях през последните няколко години. Те подозират, че той търгува посредством вътрешнофирмена информация всеки път. Ето го списъка.

Той ни връчи един лист. Нямахме друг избор, освен да го прочетем.

— Говорят ли ти нещо тези имена, Уолтър?

Отново нямаше никакъв отговор.

— И после идва ред на това. — Ричард му протегна следващия лист хартия. Това беше страница от документацията за предлагането на акциите на „Феър Систъмс“ на пазара и изброените директорски постове на Соренсън. Пет от осемте компании от списъка на комисията също бяха изброени в този втори списък. Виртуалните ръце на Соренсън държаха и двата листа един до друг за по-лесно сравнение, а истинският Соренсън не можеше да направи нищо, за да го спре.

— Това е доказателство, че ти си осигурявал Франк Хартман с вътрешнофирмена информация за тези пет компании — продължи Ричард. — Като директор ти също така чуваш за бъдещи поглъщания или пускането на пазара на нови продукти преди тяхното официално обявяване. Ти си казал на Хартман, който е закупувал акции посредством анонимни сметки, като в същото време и част от закупените акции си ги заделял за себе си.

— Това са глупости! — избухна Соренсън.

— Всичко изглежда толкова убедително, Соренсън. Единият списък идва от комисията, а другият — от документите по предлагането на акциите на „Феър Систъмс“. Не можеш да отречеш толкова явното съвпадение. Има само едно-единствено обяснение, не мислиш ли?

— Не знам за какво говориш.

— Ето, виж тази диаграма. — Ричард му връчи поредния лист, този път демонстриращ цените и обема на търгуваните акции на „Феър Систъмс“, откакто компанията бе станала публична през ноември.

— Виждаш, че този нараства рязко на двайсет и първи февруари. Това е една седмица, след като ти казах за проект „Платформа“. Ти си казал на Хартман и той е започнал да изкупува акции. С известна помощ от Скот Уагнър без съмнение.

Уагнър дори и да бе протестирал при тези обвинения, ние нямахме възможност да го чуем. Чуваха се само думите на Соренсън. Двамата с Рейчъл нямахме нужда от чужди възклицания, които да разрушат ефекта.

— Ето, нахвърлял съм това писмо до комисията, което обяснява всичко — продължи Ричард, подавайки ни лист хартия и на нас. — Но аз няма да го изпратя веднага. Ще ти дам една седмица да решиш как да постъпиш.

— Добре, Рейчъл, това вече надхвърля всички допустими представи. Позабавлявахте се. Да приключваме — каза Соренсън.

— Добре, да тръгваме — каза Ричард. Изправихме се и го последвахме извън стаята. Закрачихме по един гол коридор, като в същото време Ричард продължаваше да говори: — Имаме проблем, нали, Уолтър? — изрече със същия сговорчив тон. — Ако тази информация се измъкне навън, тогава ще бъде много трудно да се съберат парите, от които се нуждаем, за да довършим проект „Платформа“. Разбира се, твоят проблем е далеч по-неприятен, нали така? Ако това стане известно на съответните институции, тогава ти ще бъдеш осъден за търговия с вътрешнофирмена информация. Това вероятно ще бъде последвано от някоя друга годинка в затвора. Но един корав мъжага като теб едва ли би направил трагедия от такава дреболия. Истинският проблем за теб ще бъде твоята репутация. Ти повече няма да бъдеш известен като чудодейния наставник от Силициевата долина. Ти ще се превърнеш просто в поредния жалък дребен престъпник, измамил и предал всички онези млади предприемачи, за които се е предполагало, че си подпомагал. А това ще бъде истинско унижение.

Соренсън не каза нищо. Продължавахме да вървим. Коридорът сякаш нямаше край.

— Но преди да разгледаме какво предлага бъдещето, защо не хвърлим един поглед на миналото? За твой късмет и за мое нещастие аз бях убит. — Ричард вдигна ръка. — Преди да протестираш, искам да ти кажа, че знам, че не си бил ти. Ти си бил в Чикаго в този момент и си изнасял реч. Но ще се върнем на това по-късно. Аз вече бях мъртъв, но онова писмо продължаваше да го има. Докато това писмо не бъдеше унищожено, за да не попадне в комисията, ти не можеше да се почувстваш в безопасност. Но ти знаеше къде държа този тип документи. В къщичката за лодки. Така че ти я запали. И след това вече мислеше, че писмото е унищожено. Това обаче, което не знаеше, беше, че едно копие от него се намираше все още на твърдия диск на компютъра ми, който Марк спаси от пожара. Това нямаше значение до момента, в който Дуги се вмъкна във фабриката и прерови компютъра ми, който сега е в кабинета на Рейчъл. Той просто не можеше да повярва на късмета си! Нека си поговорим сега за него, а, какво ще кажеш?