Майкл Ридпат - Борсов посредник

Държах се учтиво с шефа му и си поговорихме близо половин час. Когато най-сетне успях да се освободя, видях Карън да стои сама близо до входа и да се оглежда. Забеляза ме и попита:

— Можем ли да тръгваме?

— Ако искаш — отвърнах. — Какво става?

Тя прехапа устни и нищо не каза.

Спрях едно такси и се качихме.

— Бари се кани да ми предлага работа, сигурен съм в това — казах.

Карън не отговори. Загледа се напрегнато през прозореца.

Това вече ме разтревожи. От няколко месеца не я бях виждал в такова състояние. Пътувахме в мълчание. Накрая таксито свърна в тясната уличка до пътя за Холанд Парк, където живеех. Карън влезе направо в спалнята да се преоблече. Аз се качих във всекидневната на втория етаж. Това беше любимата ми стая. Беше скромно обзаведена с диван, кресло, телевизор, стереоуредба, хладилник и пианото на майка ми, с което не можех да се разделя. Залязващото слънце струеше от голям плъзгащ се прозорец, който извеждаше на тераска. Взех кутия бира от хладилника и излязох на терасата да наблюдавам залеза над Западен Лондон. Градските градини бяха поръсени с бялото и розовото на разцъфтелите череши.

Бях купил къщата преди шест месеца благодарение на миналогодишната премия и това беше първият ми самостоятелен дом. След шестте години свиване в малки квартири в най-различни части на Лондон изпитвах огромно удоволствие да се качвам и слизам по стълбите между отделните си стаи.

Отпих от бирата си. Нещата вървяха добре. Къщата. Работата. Карън.

Но какво се бе случило с нея тази вечер? Не мислех, че съм я обидил с нещо. Тя се бе държала съвсем нормално в началото на празненството.

Чух я да се качва.

— Искаш ли вино?

Тя леко кимна. Отворих една бутилка и й налях чаша. Седнах до нея на дивана.

— Какво става?

Карън пое чашата и се загледа пред себе си.

Зачаках.

— Видях го — произнесе накрая. — Той беше там, на празненството.

— Кой?

Не ми отговори, но прехапа устни.

— Кой? — Изведнъж проумях. — Той беше там, на приема?

Тя кимна. Поех си дълбоко дъх. Това вече беше повод за сериозна тревога.

— Разговаря ли с него?

— Не, но…

— Но какво?

— Той… ме погледна… Като… не знам. — Тя се отдръпна от мен.

Взех ръката й и я стиснах. Проклятие!

След всичко това, което бях направил — не, след всичко, което бяхме направили заедно, последното нещо, от което се нуждаехме, беше старият й любовник да се появи отново.

Почти нищо не знаех за него. Не ми бе казала дори името му. Бил женен и много по-възрастен от нея. Имали връзка в продължение на две години, когато вече Карън не издържала и му поставила въпроса ребром — тя или съпругата му. Отговорът му обаче не й харесал.

Разделили се. Тя била направо смазана. Аз проявих съчувствие. Вместо да човъркам раната й, се опитах да я откъсна от терзанията й. Сближихме се. Под цялата си увереност тя беше уязвима, несигурна в себе си. Никога не успях да разбера причината, но за мен тайната й си оставаше нещо загадъчно и вълнуващо. Не бях наясно също и защо ме харесва. Мисля, че присъствието ми я отпускаше. С мен й беше приятно без каквито и да било усложнения. За последните осемнадесет месеца бях извоювал доверието й, а сега, надявах се, и любовта й. Тя си имаше собствена квартира в Мейда Вейл, но преди два месеца се пренесе да живее при мен. Не го бяхме обсъждали. Просто вече оставаше почти всяка нощ в дома ми и лека-полека вещите й започнаха да се пренасят и те.

Бяхме дискретни. Връзка между двама души в един и същ борсов салон можеше да ни донесе усложнения и неприятности. В течение бяха единствено Грег и Ед.

А сега тя пак го беше видяла. И както си седях до нея и наблюдавах разстроеното й лице, някакъв страх започна да стяга гърдите ми. Не исках да я загубя.

Накрая въздъхна дълбоко, раменете й се отпуснаха и каза със слаба усмивка:

— О, Марк, съжалявам, че те принуждавам да го изживееш повторно. Ти наистина си добър към мен. — Докосна лицето ми. — А той беше истински боклук. Не знам какво толкова съм виждала у него.

Пресегна се и ме целуна.

Половин час по-късно, докато лежахме голи на пода във всекидневната, се замислих дали да не й кажа, че я обичам. Любовта беше нещо, за което никога не бяхме говорили. Но това беше чувството, което изпитвах към нея в този момент. Обаче се страхувах. Не беше точно страхът, че мога да бъда отхвърлен. По-скоро беше онази Карън, която още не познавах и която за миг ми се бе открила тази вечер. Така или иначе, не исках да рискувам.