Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Трябва да тръгвам, за да не изпусна самолета за Лондон. Имам среща. Искаш ли после да се видим?

— Добре, ще се срещнем в „Уиндзор Касъл“ в седем и после ще вечеряме заедно. Можеш да останеш да спиш у дома.

— Благодаря ти. Непременно. Ще се видим в седем.

Радвах се. Съвместната ни работа върху „Бондскейп“ беше истинско удоволствие и сега ми липсваше много онзи толкова чест контакт. Компанията му „Феър Систъмс“ беше със седалище в Гленротс, едно градче във Файф. Но въпреки разстоянието ние си оставахме близки. През месец-два се срещахме, обикновено в Лондон, но от време на време пътувах до Шотландия, за да прекарам там уикенда.

Усмихнах се. Успехът на „Бондскейп“ в ситуация като тази бе зарадвал много Ричард, а аз обичах да доставям радост на брат си.

На излизане казах на Грег, че ми се пие вода. Той ме придружи и ние си побъбрихме покрай водоохладителя. При колегите, търгуващи обикновени акции, не всичко беше наред.

Джак Тенко стоеше до бюрото си и крещеше на една жена.

— Господи, Сали! Знам, че тия шотландски задници притежават Кеърмарк. Сигурно са луди, за да не продават на тази цена. Всичко, което трябва да направиш, е да ги накараш да ги продадат на мен!

Карън седеше до Сали и говореше по телефона, но следеше и двамата.

— Но, Джак, те няма да ми кажат какво съдържа портфейлът им. Заявиха, че не дават такава информация — през сълзи отговори момичето.

— Е, как, по дяволите, тогава мислиш, че съм го научил? — изръмжа мъжът. — Грабвай телефона и ми намери информацията!

Тя погледна отчаяно телефона си. Знаеше, че ако позвъни отново на клиента си, той ще се ядоса. Не го ли направеше, Джак щеше да побеснее. Посегна към слушалката.

Карън затвори телефона и протегна ръка.

— Почакай малко, Сали! Джак, ти си мислиш, че знаеш какво притежава клиентът на Сали, защото някой ти го е прошушнал в кръчмата на обяд? Нали така?

— Имам си източници — изръмжа той.

— Знаеш много добре, че тия момчета са много трудни. Те не търгуват с всички брокери, а ние не сме в списъка им. Можеш да крещиш колкото си искаш на Сали, но това няма да промени нещата.

— Е, тогава да ни включи в шибания им списък.

— Може и да успее, но може и да не стане — каза Карън. — Но трябва да й дадеш време и да я окуражаваш, а не да й крещиш.

Тенко изгледа злобно двете жени, после се обърна към бюрото си.

— Хей, някой от вас да ми намери известно количество от Кеърмарк — извика той. — Имам да изпълнявам голяма поръчка.

Двамата с Грег се спогледахме и излязохме.

Настанихме се в бара на „Уиндзор Касъл“ и си поръчахме бира. Това беше една малка стара кръчма в Кенсингтън с три разкривени барплота и истински пиячи, които не допускаха топлата й атмосфера да бъде повлияна от световната безлична мода. Грег ми беше споменал, че иска да го запозная с Ричард, така че го бях взел със себе си. Бяхме подранили доста. Умирахме от жажда.

Зърнах брат ми да се промъква през тълпата към пренаселения бар и му махнах.

— Какво ще кажеш за една пинта?

— Да, благодаря — отвърна той. — Имам нужда. Прекарах два часа с един японски клиент. Господи, направо ме съсипа. Всъщност момчето, с което разговарях, си е съвсем наред, дори ми харесва. Но шефовете му в Япония… Те просто не искат да търгуваме.

Бързо му поръчах бирата. Той жадно отпи. Ричард беше пет години по-голям и доста по-висок от мене. Беше с руса коса и сини очи като на баща ни, докато аз бях наследил тъмната къдрава коса и почти черните очи на майка ни, която беше италианка. Често ме вземаха за италианец, а Ричард — за норвежец. Притежаваше забележителна външност и излъчваше чар, на който хората трудно устояваха. Беше брат, с когото се гордеех.

Представих му Грег.

— Значи имате лошия късмет да работите заедно с брат ми? — запита Ричард.

— Да — отвърна Грег. — Не е лъжа, че е много труден. Но за един твърдоглав британец не е толкова лош. Пък и от време на време ми спасява задника. — И той ми се ухили.

— Наистина ли?

— Разбира се. През втората ми седмица в Лондон вече направо бях изгърмял. Имах дълга позиция от един милиард долара правителствени облигации, които американското финансово министерство изведнъж реши да предложи за повторно договаряне по време на един аукцион. Това означава, че вместо да изкара една нова емисия облигации, за да събере пари, правителството реши да продаде още на стойност осем милиарда долара. Това беше емисията, която притежавах. Не беше изненадващо, че облигациите ми потънаха. Навсякъде бюджетни дефицити. И тогава този момък неочаквано предложи да поеме половината ми позиция. През следващите няколко седмици се поизпотихме, но накрая излязохме на чисто.