Майкл Ридпат - Борсов посредник

Брат ми наруши мълчанието.

— Как е работата?

— Чудесно — отвърнах. — Миналата година направихме доста удари, когато пазарът направо беше пощурял. Тази година обаче ще се срива и всички ще загубим маса пари. Толкова е просто: трябва да ни пуснат до края на годината в неплатен отпуск, за да не ни позволят да правим повече глупости.

Ричард се изсмя.

— Значи край на големите премии?

— Ще се справя — отвърнах.

— Е, трябва да ти благодаря за помощта от миналата година.

— Всичко е наред. Радвам се, че не успях да пропилея за глупости всичките си пари. — Честно казано, премиите ме смущаваха. Но след като само за една година бях спечелил петнадесет милиона долара за „Харисън Брадърс“, съвсем естествено ми се полагаше процент от тях. Просто не исках да свиквам с това.

— А шефът ти не те ли тормози?

— Боб ли? Няма проблеми. Понякога става малко досаден. Всъщност не е очарован от „Бондскейп“.

— О! — възкликна разочаровано Ричард.

— Не се безпокой, с Грег ще му докажем, че греши. Работата в „Харисън Брадърс“ ми харесва. Има няколко души, с които е приятно да се работи: Грег, едно момче, което е прикрепено към мен, и още няколко.

— Включително и Карън?

— Включително и Карън — усмихнах се.

— Как върви?

— Доста добре. Мисля, че тя наистина го е превъзмогнала.

— Кого? Оня педал, с когото се е срещала преди теб ли?

— Да.

— Как му беше името?

— Не знам. Не иска да ми каже. Всъщност тя не желае да говори за него.

— Странно.

— Не е толкова странно. Предполагам, че е доста болезнено.

— Хм. Знаеш ли какво й е причинил?

Аз също си бях задавал този въпрос.

— Не съм сигурен, че е направил каквото и да било. Мисля, че тя просто много го е обичала.

— Ревнуваш ли? — попита Ричард.

Повдигнах рамене.

— Вероятно. Снощи го видяла и това я разстрои много. Мислех, че след толкова време влиянието му върху нея ще е изчезнало.

Ревнувах, разбира се. През цялата година безуспешно се опитвах да преодолея това чувство. Надявах се, че любовта на Карън към мен ще надделее над страстта й към този мъж. Но се страхувах, че това няма да стане.

— Извинявай за нетактичния въпрос — каза брат ми.

— Не се тревожи, нямам нищо против. — И наистина нямах. С брат ми често си говорехме за неща, които бяха трудни за споделяне с други хора.

Влязохме у дома и Карън ни посрещна.

— Здравей, Ричард — каза тя, поднасяйки бузата си. Въпреки че беше с избелелите си джинси и една моя стара бяла риза, тя пак изглеждаше елегантна.

— О, Марк. Брайън тъкмо си тръгва. Мисля, че ще иска пари — прошепна тя. — Бихте ли ме извинили. Сега ще бъде готова вечерята. Има отворена бутилка сансере, Ричард.

Брат ми наля две чаши и допълни тази на Карън, а аз потърсих Брайън.

Той прибираше четките си в стаята за гости. Беше дребен мъж, но жилест и способен, след като бе съумял да организира бандата главорези, които работеха под ръководството му в един отличен екип. Беше се поддал на чара на Карън и нямаше нищо против да пипне тук-там нещата, които според нея не бяха съвсем наред. Тя бе открила, че той е бивш затворник, върнал се в правия път. Във второто малко се съмнявах, но той наистина се бе справил бързо и добре.

— Оставих сметката върху кухненската маса — каза той. — Ще мина да си прибера парите утре вечер, ако нямате нищо напротив. И, а-а, нали ще бъде в брой, Марк?

— Разбира се — отвърнах, като се чудех как да намеря две хиляди лири в брой до утре вечер. — Благодаря ти, Брайън. Свърши наистина чудесна работа. Приятна вечер.

Когато се върнах в кухнята, заварих на масата чудесно агнешко къри.

— Къщата ми хареса, Ричард. Не е като онези дупки, които обитаваше.

Усмихнах се. Имаше право.

— Разбира се. Завеси във всяка стая. — В действителност това беше малко излишен лукс, за който бе настоявала Карън, тъй като прекарваше повече време у дома. Повечето крушки също се бяха сдобили с абажури.

— Какъв беше целият този шум днес следобед? — запитах Карън.

— Нали ти казах, че всички мислят само за реорганизацията. Е, смятам, че Джак иска да уволни Сали, за да покаже, че икономисва от разходите. Това наистина ме ядосва. Тя действително няма богат опит, но съм сигурна, че след време ще си стъпи на краката.

— Ед твърди, че подготовката й е добра — казах.

— Е, да се надяваме, че скоро ще има възможност да го покаже. Уф! — възкликна тя. — Не мога да го понасям този Тенко. В това отношение си късметлия, Ричард. Имаш собствена компания и не ти се налага да търпиш такива хора.