Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Изглежда така, сякаш цената на „Феър Систъмс“ е паднала с необичайно голям процент при структурирането на пакета си от акции.

Карън гледаше диаграмите, таблиците и гръцките букви и кимаше с глава.

— Добре. И какво от това?

— Ами това, че бих ти бил страшно благодарен, ако успееш да откриеш. Искам да кажа, че ме бива само да гледам числата. Ти можеш да използваш връзките си на пазара и да разбереш дали знаят нещо.

— Разговарял ли си с „Уагнър Филипс“? Като брокери на „Феър Систъмс“ те би трябвало да могат да обяснят и най-странните сделки с акции.

— Да. Те твърдят, че това просто е резултат от лошата дейност на компанията.

Не откъсвахме поглед от Карън. Тя се взираше в числата и напрегнато размишляваше.

— С колко налични средства разполагате?

— Ами, не са много.

— Не са много ли! — възкликнах аз, намесвайки се в разговора. — Та само преди половин година имаше пет милиона долара? Всичко ли отиде?

— Почти — отвърна Ричард. — Но ние очакваме авансово плащане от един наш клиент — „Дженсън Компютър“, с което ще издържим до есента.

— И после какво? — Бях страшно ядосан. Компанията пак беше пред банкрут!

Ричард повдигна рамене.

— Какво казват от „Уагнър Филипс“?

— Твърдят, че е прекалено рано да се излиза на пазара на ценни книжа за още пари. Но имат един потенциален купувач на компанията.

— Кой е той?

— Заявиха ми, че клиентът им настоявал да не разкриват самоличността му.

— А ти? Ще продаваш ли?

Брат ми се загледа в ръцете си. Четвъртият и петият пръст от лявата му ръка бяха с липсващи крайни фаланги.

— Не.

— Но, Ричард, ти ще фалираш, ако не направиш нещо!

— Не мога да продавам точно в този момент, повярвайте ми.

— Е, въпреки всичко смятам, че трябва да продаваш, докато имаш възможност — казах. — Банкрутът не е шега работа. Има опасност никога да не осъществиш идеите си. Хората ще загубят работните си места, а ние — парите си.

Въпреки цялата му интелигентност ми се струваше, че не преценява реално нещата. Беше затънал и трябваше да сведе загубите си до минимум. Аз бях борсов посредник и познавах добре тези неща. Ричард беше изобретател и на него му беше простено, но на мен — не.

— Знам, че банкрутът е сериозна работа! — сопна се той. — И вярвайте ми, не съм толкова безотговорен, колкото ви изглеждам. Особено към работещите в компанията. Работили са по седем дни в седмицата и са сътворявали чудеса, за да спазим сроковете. И аз нямам намерение да ги изхвърля на улицата. Ще се погрижа за тях. Да, съзнавам, че няма да ми е никак леко, но ще се справим, ще видите. И когато успеем, акциите ви ще струват далеч повече, отколкото са в този момент! — Последва тишина. И двамата с Карън бяхме като зашеметени. Никога до този момент Ричард не беше избухвал. Той си пое дълбоко дъх и се обърна към Карън: — Е? Какво решаваш? Ще поразпиташ ли тук-там?

— Добре, ще го направя — успокои го тя. — Но може да се окаже, че хората продават само защото смятат, че ти ще фалираш. Ще те известя.

Направих кафе и бързо го изпихме преди лягане. Бях ядосан на брат си. Щяхме да изгубим сума пари както поради финансовото му безгрижие, така и поради други причини. Бях повярвал на историите му за виртуалната реалност. Все още имах вяра в техническите му способности, макар и да започвах да изпитвам съмнения относно „големите му открития“, които не искаше да сподели дори и с брат си. Дано да имаше достатъчно разум да продаде, преди загубите му да станат големи.

На следващата сутрин, когато се разделяхме с Ричард, той ми каза:

— Карън е много привлекателна, нали?

— Да, така е.

— Внимавай с нея, братче.

Какви бяха тези думи! Карън бе рискувала спестяванията си, за да го спаси от финансов банкрут, и той бе пропилял парите й. А снощи не тя се бе ядосала, а аз! Имах пълното право да му се сърдя, а той нямаше право да ме поучава. За съжаление обаче брат ми винаги се бе оказвал прав.

И двамата с Карън бяхме страшно заети. Цените продължаваха да падат, но по-плавно. Това ми даваше възможност да се подготвя. Уверих се, че всичките ми позиции са подсигурени. На всяка закупена облигация продавах по една къса, различна от първата. Да продаваш на късо означава, че продаваш облигация, която не притежаваш. На пазарите за облигации това е разрешено; дори е от голяма полза. Това означава, че на един сриващ се пазар парите, които губи човек от собствените си облигации, се компенсират щедро от парите, които печели, като изкупува обратно облигациите, които е продал на късо. Тоест, ако успее да си осигури най-подходящите облигации, разбира се.