Майкл Ридпат - Борсов посредник

Е, нещата започваха да изглеждат така, сякаш Грег, Ед и аз бяхме улучили най-подходящите облигации. Предстоеше ни обаче сериозна работа.

Карън омайваше клиенти. В четвъртък вечерта бе провела среща с един от тях, а в понеделник в Париж щеше да се срещне с още няколко. Реши да прекара уикенда там с приятелка от детинство. Тъй като приятелката й така и не успяла да научи английския като хората, а моят френски хич го нямаше, аз не бях поканен. Срещата ни на тенискорта беше отменена. Голяма работа. В Нюмаркет имаше интересно конно надбягване.

Карън се прибра в понеделник вечерта.

— Добре ли прекара? — попитах аз.

— Да, чудесно беше.

— Как беше Никол?

— Всичко е наред. Мисли, че Жак е най-добрата й партия.

— А ти какво мислиш?

— Досадник — засмя се тя.

— Е, надявам се, че не чак колкото мен.

— О, не, скъпи, дори не може да ти стъпи и на малкия пръст. Не се тревожи. Как бяха кончетата на Нюмаркет?

— Не беше зле. Влязох вътре само с двайсет лири. Следващата събота ще заведа Грег в Аскът. Искаш ли да дойдеш?

— Съжалявам, но трябва да отида при мама. Много иска да се видим. Няма ли да дойдеш?

Тя се засмя. И двамата знаехме отговора. Майката на Карън беше свадлива жена, която се тревожеше за всичко на света и най-вече за дъщеря си. Живееше в предградията на Годалминг. Бащата на Карън ги зарязал, когато тя била на дванайсет, и майка й никога не му простила. Нито пък Карън. Това беше нещо, което го бях изпитал на гърба си и им съчувствах. Обаче не държах да прекарвам уикенда с майка й.

— Но не е необходимо да заминаваш още от петък вечерта, нали?

— Сигурна съм, че мога да замина и на следващия ден. Защо? Да нямаш някакви други планове? — Тя се усмихна. В петък беше рожденият й ден.

— Запазил съм маса в „Кафе дьо Марше“.

— Чудесна идея! — възкликна тя и ме целуна.

Беше уморена и си легнахме. Настроението й беше повишено и си тананикаше в банята. Когато обаче си легнахме и аз погалих бедрото й, тя ме целуна леко по бузата и каза:

— Не сега, Марк. Наистина съм уморена.

Останах буден дълго време, като я наблюдавах как се унася в сън с лека усмивка на устните.

Настойчивият телефонен звън ме изтръгна от съня. Погледнах будилника на нощното шкафче. Дванайсет без пет. Кой ли можеше да ми звъни по това време?

Вдигнах слушалката. Беше Ричард.

— Съжалявам, че ми се налага да те безпокоя по това време — започна той.

— Всичко е наред, не се тревожи — казах, като се надигнах на лакът.

Той замълча. Зачаках да чуя какво иска.

— Ричард?

— Виж, Марк, трябва да разговарям с тебе. Можеш ли да дойде през уикенда?

— Ами… — започнах аз. Да отида до Шотландия само да си поприказваме? — Не можем ли да го обсъдим по телефона?

— Не. Разговорът е поверителен. Имам големи трудности. Много големи, Марк.

Без съмнение това обаждане му бе струвало много. Той се бе справял с какво ли не през кратката си кариера като предприемач, но освен за финансовия проблем от миналата година никога не бе търсил помощта ми.

— Събота вечер. Става ли?

— Не можеш ли в петък?

Замислих се дали да отложа вечерята с Карън. Но в края на краищата тогава беше рожденият й ден. Беше важно и за нея, и за мене. Припомних си думите на Ричард, които бе казал при последната ни среща.

— Не, ще дойда в събота вечер.

— Добре — изрече той разочаровано. — Хвани самолета в осем и ще те чакам на летището в Единбург.

— Дочуване. — Затворих телефона.

Карън се размърда.

— Кой беше?

— Ричард. Иска да се видим.

Тя седна в леглото вече напълно разсънена.

— За какво?

— Не знам — отвърнах. — Но беше разтревожен.

— Ще ходиш ли?

— Да, в събота — отвърнах аз, като погалих бузата й.

— Благодаря ти — каза, целувайки ме. — Питам се какво ли се е случило. Не искаше ли да ти каже по телефона?

— Не.

— Понякога брат ти е много потаен.

Разбрахме се да се срещнем в ресторанта. „Кафе дьо Марш“ се намира в Чартърхаус Скуеър близо до пазара Смитфийлд. Някога склад, сега беше облицован със светла дървесина и боядисан в черно ковано желязо. Нямаше нищо общо с пищния разкош на ресторантите от Сити, но храната не отстъпваше по качество.

Карън щеше да дойде направо от работа. Тя често работеше до късно; неприятното на работата по американските пазари за обикновени облигации беше, че трябваше да е на разположение, в случай че някой от по-нетърпеливите й европейски клиенти поискаше да търгува, докато нюйоркската фондова борса е отворена.