Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Хей, това направо е филм на ужасите. Кръв и черва до коляно. Нямаш ли нещичко по-изискано?

— Млъквай и слагай очилата. Давещият се лови и за сламката, нали знаеш?

— Прав си — въздъхна той.

Вдигна втория чифт очила и ги сложи.

Заведох го до частта от планината, където се виждаха дългосрочните американски правителствени облигации. При нормални обстоятелства това щеше да е гладък склон с почти неразличими едно от друго едноетажни бунгала. Днес напомняше повече на тосканско планинско градче, хаотична купчина от сгради с всякакви форми и размери върху неравен планински склон.

— Какъв хаос! — възкликна Грег. Успя да обясни множество аномалии с коментари като: „Не е чудно, че девет и половина процентните изглеждат толкова скъпи. Те ги изцедиха още преди години!“.

Грег имаше отлична представа за взаимовръзките между всички облигации, с които търгуваше отблизо. Едва когато обаче стъпи върху една от сградите, представляваща облигация, и ускори времето, тогава успя да види промяната в онези познати взаимовръзки.

— Осемпроцентните от ноември двайсет и първа! — възкликна накрая. Имаше предвид американските осемпроцентни съкровищни бонове със срок на погасяване ноември 2021 година. — Тия фасулски истории просто не могат да бъдат толкова евтини.

Подаде ми шлема и изхвърча да закупи известно количество от тези облигации. Тъй като го познавах добре, не се и съмнявах, че броят им нямаше да е малък.

Тъкмо се канех да поставя отново шлема, когато видях Боб Форестър пред себе си.

— Сега ли му е моментът според теб за играчки?

— Позициите ни са пълен хаос — отвърнах, — и става още по-лошо.

Етиен, който стоеше до него, настръхна, а Боб се навъси, но заяви:

— Разбира се, че са пълен хаос! Пазарът отива по дяволите.

Посочих компютъра.

— С тази система мога да видя как са дългите и късите позиции на фирмата. А те на практика нямат никакъв смисъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Например нашият борсов посредник купува германски правителствени облигации, докато друг смята, че е чист късмет, дето продава германски еврооблигации. Това е някаква лудост. Разбира се, че правителствените облигации са евтини, но еврооблигациите са още по-евтини. — Бях нахвърлил една цветна диаграма, където бях запълнил сградите със синьо, ако „Харисън Брадърс“ имаха дълги позиции, и червени, ако имахме къси. Това демонстрираше някаква налудничава търговия с ценни книжа само за час и половина, откакто бе излязло съобщението на Грийнспан.

Боб погледна към Етиен:

— Е?

Шефът ми беше объркан и ядосан. Знаеше, че съм прав, но нямаше да го признае.

— Това нещо е опасно, Боб. При пазар като този най-добрият вариант за нас е да продаваме всичко, което е възможно и колкото е възможно по-бързо. Не можем да си позволим лукса да експериментираме с някакви умни машинки. Ако утре пазарът отново се срути, тези позиции, които са постигнали Грег и Марк, могат да се окажат голям проблем. Много голям. — Форестър го наблюдаваше замислено. — Няма по-добро нещо от нюха на опитния борсов посредник, Боб. Знаеш го отлично.

Бях готов да споря. Със сделките, които бяхме конструирали, трябваше да сме наред накъдето и да мръднеше пазарът. В следващия миг обаче видях лицето на Боб и си затворих устата.

— Надявам се само, че няма да пропилееш повече пари, момчето ми — заяви той и отмина.

Отново се потопих в света на „Бондскейп“. През следващия час избрах още две възможности за сделки. Към края вече ландшафтът престана да се люшка, което означаваше, че пазарът се е успокоил. Аз смъкнах шлема и се протегнах.

— Колко сме вътре? — запитах Ед.

— Все още два милиона и сто хиляди — отвърна той мрачно.

По дяволите! Толкова време се трудиш да изкараш печалба от два милиона, а само един следобед е достатъчен да се простиш с нея.

Грег се доближи и се облегна на бюрото ми.

— Колко влезе?

— Над два милиона. А ти?

— Малко повече от теб. Но ще си ги върна. Имам дълга позиция от сто двайсет и два милиона от ноемврийската двайсет и първа година.

— Господи! Надявам се, че си наясно какво правиш.

— Наясно съм. Благодарение на машинката ти. Боб беше ли впечатлен?

— Не съвсем. Мисля, че той предпочита нюха пред рационалната мисъл. Само се моля на Господ тия сделки, дето ги направихме, да свършат работа.

— Не се тревожи, разбира се, че ще свършат. — И с тия думи Грег се върна на бюрото си.

— Наред ли си, Ед? — запитах.

Той кимна.

— Днес беше много гаден ден — казах. — Но ти се държа.