Пол Дохърти - Тамплиерът магьосник

— Няма ли да се върнеш в Лондон? При братята си в Храма?

— Моите братя не са там, Хейстанг. Ще се върна в абатството „Сейнт Едмънд“ и ще потърся братята си сред горските хора. — Рицарят намигна и пусна ръката на Хейстанг. — Това е единственото място, където истински съм се смял с глас.

— Ами клетвите ти?

— Ще спазя клетвите си. — Дьо Пайен посочи назад към пламъците. — Върви си сега, свърши се. Аз ще остана до края.

Хейстанг се сбогува и обърна коня си, давайки знак на хората си да го последват. Яздеше по пътя, без да се обръща назад, докато не чу името си. Дьо Пайен, с изваден меч, бе накарал огромния си боен кон да се вдигне на задните си крака и подкованите със стомана копита пореха въздуха. Тамплиерът, чийто плащ се вееше около тялото му, вдигна меч.

— Deus Vult, стари приятелю! — извика той. — Deus Vult!

— Да — прошепна Хейстанг и сълзи замъглиха очите му. — Така иска Бог, приятелю, и нека Бог се смили над теб.

Брат Бенедикт се взря в господарката Дьо Пайен, когато тя отпусна ръката си, държаща ръкописа, и се обърна, сякаш за да погали веленовите пергаменти, пръснати върху писалищната маса до него.

— Така ли свършва всичко? — попита младият монах.

— Навярно — промълви старицата. — Ти нали прочете писмата, записките, хрониките на монасите от абатство „Сейнт Едмъндс“? Някои казват, че са писани от самия Едмънд дьо Пайен. — Тя се усмихна. — Братята наистина харесали историята, както и местните хора. — Старицата примигна бързо. — Харесали разказите за рицаря странник, облечен в бяло, който се явявал, за да ги защити от разбойниците или от всеки, който дръзвал да ги нарани. Харесали мълвите за същия рицар, който участвал в турнирите, за да защити правата им или за да припечели кесии със сребро, за да облекчи ориста им.

— Ами крал Стивън, Трамле, асасините, граф Реймон?

— Всичко това е истина — почти пошепна възрастната жена.

— И Дьо Пайен никога не се върнал в ордена си?

— О, мисля, че се е завърнал. Той спазил клетвите си, паладинът, Бедният рицар на Христа! Спазил положената клетва да закриля слабите и да защитава вярващите. Водил е свята битка. Опазил е вярата си, а в здрача на нашия живот колко от нас могат да кажат същото?

Черната магия и стремежът към тайната сила са били идея фикс на човешкото общество от всички култури и времена. Учените осъзнавали границите на познанията си и бленували да разнищят булото в стремежа си към нови открития. През Средните векове черната магия и политическата мощ често пресичали пътищата си. Обвинения в упражняване на черна магия например били повдигнати срещу няколко кралици: Изабел Френска 81 81 Дъщеря на Филип IV Хубави. Неин кръстник е бил Жак дьо Моле — последният велик магистър на Ордена на тамплиерите, изгорен на клада по заповед на бащата на Изабел — краля на Франция — Филип Хубави. — Бел.прев. (1327 г.), Жана Наварска 82 82 Втора съпруга на крал Хенри IV и по тази линия кралица на Англия, обвинена е била във вещерство от заварения си син Хенри V. — Бел.прев. (1416 г.) и, разбира се, Ан Болейн 83 83 Втора съпруга на крал Хенри VIII и майка на кралица Елизабет I. Ан Болейн била обвинена във вещерство и предателство срещу краля, заради което била и обезглавена. — Бел.прев. . Някои крале на Англия също са били описвани като вещи в магията, като най-известният измежду тях бил Уилям Руфъс, чиято смърт, причинена от стрела в Ню Форест, според антрополога Маргарет Мъри била част от жертвоприношение в древен ритуал. Велики благороднически фамилии също не се разминали с този позор. През 1326 година Хю де Спенсър, първи министър на Едуард II и негов фаворит, станал обект на заговор с обвинение в черна магия, както се твърдяло, организиран от приора на Ковънтри. Де Спенсър се оплакал горчиво пред Светия престол, и получил язвителен отговор, че трябва да казва молитвите си, да промени нрава си и да върне вярата си в Господа. Великите благородници в Англия съдили и изгорили на клада като вещица Жана д’Арк. Всъщност английската аристокрация била изключително умела в представянето на противниците си като последователи на черните изкуства — дори Хъмфри 84 84 Съпругата на херцог Хъмфри — Елинор — била обвинена и съдена за вещерство и опит да навреди на краля. — Бел.прев. , херцог на Глостър и чичо на Хенри VI, бил застигнат от такива обвинения.