Пол Дохърти - Тамплиерът магьосник

Беше се мръкнало, преди Дьо Пайен, който сега се усещаше изнурен, да се срещне с Парменио и Хейстанг обратно в дневната. Въпреки пращящия огън, танцуващите пламъчета на свещите и пъстроцветните гоблени, помещението си оставаше мрачно място, в което се чувстваше присъствието на скрито, бдително зло. Един от постовите дойде и разказа, че Изабела продължавала да пищи и да моли за милост. Дьо Пайен заповяда на пазачите да се сменят с други и после с върха на меча си разбърка вещите, които той заедно с останалите мъже бяха открили в различните стаи. Приклекна долу и вдигна малко ковчеже, претъпкано с перли, елмази и всякакви други драгоценни камъни. Взе кесиите и торбичките, пълни със златни и сребърни монети от Светите земи. Разгледа подноса с гърненца и гарафи в сандъка на Изабела — някои от тях бяха пълни с парфюм, ала други пръскаха зловреден, гибелен аромат.

— Достатъчно доказателства има — Парменио коленичи до него. — Никой беден рицар тамплиер не може да бъде толкова заможен. Ето заради това се е разразило отвратителното клане в Триполи.

Дьо Пайен кимна и се обърна към останалите вещи — псалтир, обшит с черна кожа, чиито жълтеещи страници бяха изпъстрени със странни знаци и заклинания, разкривен кръст, древен нож от обсидиан, малки фигурки на крилати, подобни на дракони същества, амулети, украсени със заплетени резби. Бе видял достатъчно.

— Не се съмнявам — прошепна му Хейстанг, — че моите момчета са задържали малко от парите за себе си.

— Заслужили са ги — каза му Едмънд. — Отведи пленниците обратно в Лондон, мастър коронер. Предай тези богатства на новия магистър на ордена. Ще речеш, че са дар, кърваво приношение. Поискай да се отслужи литургия.

— Ами ти? — попита Парменио.

Дьо Пайен не обърна внимание на въпроса и вдигна меча си.

— Отседни в някоя гостилница, може би в онази, която подминахме по пътя, водещ към долината. Използвай част от парите, за да се разплатиш, не се скъпи за нищо, позабавлявайте се и чакайте да се присъединя към вас.

— Кога ще бъде това?

— Ще разберете. Ще остана да бдя тук, докато братът и сестрата Берингтън не умрат.

— Ти успя — усмихна се Парменио. — Светият отец и великият магистър ще бъдат доволни. Ти наистина си воин на Бога, а така също и учен, проницателен като служителите в тайния архив на папата.

— Така ли? — усмихна се и Дьо Пайен.

— Какво? — Тиери рязко отстъпи назад, когато Едмънд отпусна меча си на рамото му — окървавеното острие едва-що не докосна врата му.

— Наистина ли успях? — Хейстанг си пое рязко дъх. Парменио понечи да се отдръпне назад. Дьо Пайен обаче натисна меча. — Значи аз съм ученикът, възхваляван от своя учител. Така ли е?

— Какво говориш?

— Ти, хитър генуезецо! Ти последва същата пътека като мен и достигна до същите заключения, ала много по-рано, много по-бързо, защото си знаел повече от мен.

— Аз… Аз…

— Замълчи. — Рицарят се усмихна повторно. — Въпрос на логика, мастър Парменио. В твоите очи аз бях меч, ала трябваше да почакам, преди да бъда използван. Ти изпълняваш заповедите на папата да издирваш злосторници, ала имаш и други, по-тайни повели. — Парменио примигна. Той отвори уста и шумно изохка, когато Дьо Пайен натисна още повече меча. — Тъкмо твоите тайни повели те отведоха първо в Светите земи, а после и тук. Дали нашият велик магистър Монбар наистина е бил така загрижен за крал Стивън?

— Разбира се, че беше.

— Настина ли, приятелю? Или пък папата? Наистина ли са се загрижили за Стивън и неговия арогантен, гневлив наследник? Разбира се, че те са искали вещиците и магьосниците да получат заслуженото, но наистина ли са се безпокоели за Стивън и сина му? В края на краищата Хенри Фицемпрес е млад и силен, и е верен син на Светата Майка Църквата. Властите в Рим и другаде искат края на тази дива, безмилостна гражданска война. Епископите на Англия имат нужда да влязат във владение на онова, което им се полага. Орденът на Храма е нетърпелив да се разрасне. Папството иска да види възцаряването на мира в едно кралство, което обикновено му е вярно и предано. Накратко казано, Светата Майка Църквата, както в Англия, така и в Рим, желае мир, който ще доведе до появата на търговия, пари, приходи и съживяване на знанието. Затова помисли, приятелю, както размишлявах и аз — кой го е грижа, ако Стивън ненадейно се спомине? Ако Юстъс, избухливият пияница, замълчи навеки, преди да е успял да начене своя собствена гражданска война, преди да се сдобие със свой наследник и да предяви претенции? Уилям, неговият по-малък брат, сега лежи ранен и осакатен, каква заплаха представлява той? Помисли, приятелю. За време, по-краткотрайно от година, Стивън е на смъртен одър, Юстъс е мъртъв, а Уилям лежи тежко ранен. Мърдак от Йорк и Санлис от Нортхемптън — най-верните съветници на Стивън, също получиха вечния си покой. И така, край на разделението, на борбите, най-сетне настъпи мир! Най-сетне можем да започнем на чисто. Младият Хенри Фицемпрес може да се възправи и да вземе в ръцете си всичко.