Пол Дохърти - Маската на Ра

— Върна се променен, стопанино.

— Видях немалко неща, и все ужасни!

Шуфой кимна утвърдително:

— Ще отминат, господарю. Всичко има край.

Амеротке разбърка драгоценните предмети.

Станал си богат човек.

— Господарю, когато войските напуснаха Тива, избухна всеобща паника. Хората продаваха колкото е възможно по-бързо.

Амеротке забеляза малка златна чаша. Вдигна я от купчината. По дължината на ръба бе изобразена сценка: Озирис претегляше нечия душа, а до него бе коленичила Маат. Отдолу бе отбелязана годината на възшествието на трона на Тутмос I — бащата на Хатусу, а до божествения печат се четеше името на отдавна починалия й собственик — писар от Дома на среброто.

— А това откъде придоби? — попита Амеротке с разбуден интерес.

Шуфой погледна предпазливо:

— Ами тъкмо се канех да я занеса в града и да я продам, господарю.

— Това е погребална чаша — настойчиво продължи Амеротке. — Изработена е била специално за този писар, а не е с нормална големина, защото побира малко вино и се оставя в гроба.

На мига ръката му се стрелна и той стисна Шуфой за рамото.

— Господарю, кълна се в живота на децата ти, че я купих от един търговец в Тива! Продавач на чаши и други ценни съдинки. Наистина си заслужаваше цената.

— Била е открадната! — заяви Амеротке. — И ти го знаеш, Шуфой. Задигната е от гробница — събра той четирите краища на одеялото и ги завърза, без да обръща внимание на молбите и пъшканията на Шуфой. — Отивай в града — разпореди се съдията, — в Залата на двете истини. Вземи със себе си Асурал и неколцина от по-яките му момчета. А после обиколете сергиите: никак не ме интересува какво ще струва, но трябва да науча как се казва човекът, от когото ги купуват. Шуфой, същата чаша можеше да бъде взета и от гробницата на баща ми. Нека твоето си остане твое, но какво ще последва, ако тръгне приказка, че Шуфой, лечителят и ловец на скорпиони, е обикновен обирджия на гробници?

Шуфой изхвърча от дома на господаря си; беше въоръжен с меч и носеше чувал, като мърмореше под носа си. Амеротке остана доволен от направеното разкритие. Почувства се ободрен. Изми се и се преоблече; после хапна малко плодове и малко предобед посрещна пристигналия гостенин в градината си.

Главният обвинител Сетос пристигна направо през затревената площ; видът му говореше, че не е сменял дрехите си след военната операция край Нил, където Хатусу бе възнаградила участието му в битката според заслугите му. Сега Очите и ушите на фараона седна на една от градинските пейки.

— Живот, здраве и благополучие! — пожела той на Амеротке.

Домакинът напълни голяма чаша с бира и му я подаде. Сетос отпи и се загледа към декоративното езеро, сякаш бе наистина запленен от изображението на ибиса, застанал грациозно до него.

— Е, благородни ми Амеротке, още ли са неспокойни дните ти? — взе той лотосовия цвят от пояса си и го завъртя между пръстите си. — Нейно величество ми го даде тази сутрин в знак на благоразположение — после той помириса цвета и го сложи на пейката до себе си. — Защо не дойде на заседанието на царския съвет? — погледна Сетос напреко през градината, където градинарите се движеха между асмите и оглеждаха стъблата им.

— Все още се чувствам изтощен — отговори Амеротке.

— Рахимере, Байлет и другите бяха арестувани — съобщи Сетос. — Мои полицейски служители ги задържаха миналата нощ точно когато излизаха от царския дворец.

— По какво обвинение?

— Държавна измяна.

— Няма никакво доказателство.

Сетос се ухили самодоволно и гладко избръснатото му лице се покри с бръчици.

— Те ще бъдат призовани на съд пред теб в Залата на двете истини.

— А аз ще обявя, че обвиненията са несъстоятелни поради липса на доказателства.

— Твърдоглав си ти, Амеротке!

— Да, не съм продажен! — хитро отвърна съдията. — Господарката Хатусу знае, че няма нито едно доказателство за измяна от страна на Рахимере. Колцина са арестуваните?

— Общо десетина. Божественият фараон — наблегна на двете думи Сетос, — божественият фараон вярва, че ако не бъдат признати за виновни в измяна, те наистина носят отговорност за смъртта на Тутмос II, Ипувер и жреца капелан Аменхотеп. Благородни ми Амеротке, тя се надава, че ще проучиш много внимателно наличните факти и показания.

— Е, и с какво разполагаме? — отговори с въпрос Амеротке. — Съпругът й наистина умря от ухапване на змия, но точно кога и как е станало това? — сви рамене Амеротке. — Лично аз не мога да кажа. Също така е вярно, че някой е поставил змия в торбата с документи и принадлежности за писане на Ипувер, но всеки от членовете на царския съвет е можел да го стори. Колкото до Аменхотеп, факт е, че преди да умре, той също е имал среща с човек от царския съвет — спря за миг той. — А как е генерал Омендап?