Пол Дохърти - Маската на Ра

— Краката ми са мръсни — рече Амеротке, объркан от отговора на Хатусу, а после погледна през рамо към Сененмут, който го наблюдаваше мрачно.

— О, не се притеснявай от него — пошепна тя и събра ръцете си една в друга. — Ние сме една плът, една душа, едно сърце, една мисъл.

Амеротке забеляза страстта, изпълнила очите й.

— Искахте от мен да стигна до истината — отговори той. — Но не мога да го направя, ваше височество, ако не ми се доверите.

Хатусу приклекна и разкопча сандалите му.

— Ела да измиеш нозете си.

Последвалото развесели леко Амеротке. Бе седнал на брега на езерото, потопил крака в хладната вода, а Хатусу и Сененмут се намираха от двете му страни. Тя цапаше във водата. Имаше нещо нереално в цялата постановка. Тя беше лъвицата и жената, произнесла и изпълнила присъда над враговете си. А сега седеше до него като младо момиче, решило само да разкаже приказка.

— Обичах Тутмос — започна тя. — Той беше мил, слабоват и болнав, но имаше добро сърце. Мъчеше го припадъчната болест и твърдеше, че му се привиждат разни неща. Амеротке, понякога за него бе трудно да вярва във всички чудновати богове на Египет, като да боготвори крокодил например; също недоумяваше защо повелителят Амон Ра носи главата на някакъв глупав овен. Не спираше да задава въпроси на мъдрите мъже. Не беше атеист, но търсеше нещо друго — въздъхна тя. — Той тръгна на битка срещу народите от Морето на север. По същото време получи писмо от Нероупе — пазителя на пирамидите в близост до Сакара. Съпругът ми решава да го посети на връщане. Междувременно Нероупе умира, но оставя тайни указания за Тутмос, в които е отбелязан пътят за преминаване през някои тунели, водещи до изгубената библиотека на Хеопс — великия фараон, живял преди стотици години — Хатусу спря за миг, обърса леко потта от врата си и продължи: — Той ми писа, след като бе посетил пирамидата. Унищожих това писмо, но запомних няколко реда от него. Как след завръщането си в Тива е готов да постави вярата в един-единствен Бог, насочена срещу фалшивите идоли в нашите храмове — сви рамене тя. — Не обърнах особено внимание на това — пое дълбоко дъх тя, разплисквайки водата с пръстите на краката си. — Само очаквах с нетърпение връщането му. Останалата част от придружилите го висши сановници пристигнаха в Тива няколко дни по-рано, за да подготвят величаво посрещане на Тутмос — отново спря тя. — Точно тогава — продължи бързо Хатусу — започнах да получавам анонимни послания, написани от ръка на жрец — тръсна тя глава. — Целта им бе изнудване.

— Изнудване ли? — възкликна Амеротке.

Хатусу се обърна и притисна с пръст устните му: тъмночервеният й нокът потъна дълбоко в чувствителната кожа.

— Амеротке, ще ти кажа нещо, което не трябва да чуе ничие друго ухо. Бях още дете, когато майка ми царица Ахмозе ме дръпна встрани и ми повери, че съм била зачената по божествена воля от Амон Ра, който я посетил в спалнята й — докосна тя перуката си отстрани, при което от натиснатия сплетен кичур се отдели благоуханно масло. — Бях дете, както вече казах, а и майка ми бе толкова улисана в боговете и техните дела, че приех думите й за измислена история. Но тайнствените писма ме върнаха към нея. В тях се твърдеше, че майка ми е изневерявала на баща ми и е споделяла ложето на някакъв жрец от храма на Амон Ра. Така че в мен не тече кръвта на фараон, а съм незаконно дете — истинско оскърбление за боговете. Бе ми наредено да изпълнявам всички указания или да понеса неизбежните последствия. Нямах никакъв избор. Изнудвачът настояваше, че има с какво да докаже твърденията си.

Амеротке погледна напреко през езерото. Един папуняк с черни пера бе подплашил някаква злато переста пойна птичка и сега кълвеше лакомо по земята. Съдията си спомни за изявленията на Сененмут пред войниците след голямата победа над царството Митани.

— А ти знаеше ли за всичко това?

— Да — отговори Сененмут, — и реших да обърна нещата. Ако божествената Хатусу е била зачената по божия воля, защо да се пази в тайна? Защо да не го извадим на светло, обявявайки факта пред целия свят? — усмихна се той. — Взетото от мен решение очевидно проработи: след връщането ни в Тива писмата до божествената ни господарка секнаха.

— Искам отмъщение! — намеси се Хатусу с очевидно променено изражение на лицето: очите й сега изглеждаха по-големи, а кожата й бе опъната на високите скули. — Желая да видя изнудвача обесен… не, заровен жив… или хвърлен на кучетата, така че неговата Ка никога да не достигне далечния хоризонт — впи тя ноктите си в крака на Амеротке.