Пол Дохърти - Маската на Ра

— Да, можеш да молиш за милост — заговори съдията. — Защото знаеш, че няма да ти се откаже. Нали пъргавото ти мозъче вече се пита защо господарят Амеротке е дошъл да те арестува лично, а? Защо не е изпратил Асурал да те прибере по тъмна доба? Вярно е, имаш право на еднократна проява на милост: можеш да си тръгнеш от Тива с кон и кола, натоварена колкото може да поеме. Тази къща и всичко в нея се конфискува, а получената равностойност ще отиде в Дома на живота към храма на Амон Ра.

— О, каква велика милост! — плачливо отбеляза Пией.

— Но при едно условие! — рязко го прекъсна Амеротке. — Огледал си тялото на божествения Тутмос. Беше ли ухапан от змия?

— Да, господарю.

Сърцето на Амеротке изтръпна. Той се приведе напрел и стисна човечеца за рамото:

— Истината ли казваш?

— И да, и не. Господарю, имаше белези малко над петата му. Но…

— Но какво?

— Кракът бе отекъл. Подозирам… — гласът му леко притихна почти до хленч: — Страх ме е!

— Много по-страшно е да те заровят жив в горещите пясъци на Червените земи — припомни му Амеротке.

— Имаше ухапване от змия — заяви Пией, като потри бузите си, — но отровата не бе тръгнала по тялото. Всички симптоми показваха, че божественият фараон бе починал от епилепсия.

— Какви ги приказваш?

Пией вдигна глава.

— Това е истината, господарю. Божественият фараон изглеждаше като ухапан от змия след смъртта си.

Сетос и Амеротке се изкачваха бавно по стъпалата, водещи към Дома на милион години, недалеч от големия участък за акостиране на Нил. Художници украсяваха пилоните и високите стени от двете страни на входа с драматични сцени от прочутата победа на Хатусу на север. Роби, изпълняващи указанията на майстори зидари, вкарваха огромни гранитни блокове с помощта на дървени валци.

— Новият ни фараон — отбеляза Сетос — ще направи всичко, за да не забравим славната й победа! Вляво и вдясно на главния вход ще сложат по един обелиск. Всеки сантиметър от площта им ще бъде посветен на божественото й раждане и величието й. Връхната им част ще бъде от злато, така че хората да знаят за благоразположението на Амон Ра към нея.

Амеротке покри устата си с ръка, за да се предпази от облака прах, а после изтри устни с нокътя на палеца си. Вече се бе разпоредил Асурал и Пренхое да направят необходимото, за да бъде Пией изведен от Тива още преди падането на нощта. Но гневът все още не го бе напуснал. Ако Тутмос вече е бил мъртъв, когато змията го е ухапала, божествената господарка просто не е могла да не го знае. И още нещо: как би могъл да повдигне подобен въпрос пред достолепната жена фараон? Пред тази царица воин, силно петимна за слава? Той хвана ръката на Сетос и я стисна.

— Ще отида сам.

Сетос не възрази.

Капитанът от личната царска гвардия позна веднага Амеротке и му се поклони най-почтително, преди да преминат по мраморните коридори, за да го въведе в малкия увеселителен парк, който Хатусу бе запазила за собствено ползване. Той беше същински зелен рай, потънал в сочни треви, сенчести дървета я покрити с цвят градински беседки, преди да се стигне до декоративното езеро от полиран мрамор, чиято вода бе толкова бистра, че Амеротке различаваше всяка подробност в ярките цветове на движещите се там риби. Птици с крещящи багри на перата кълвяха семенца по поляните. Златни и сребърни клетки бяха провесени по клоните, а намиращите се в тях пойни птици извиваха сладки трели в това може би най-разкошно от всички райски кътчета.

Сененмут и Хатусу бяха приклекнали като деца до езерото, допрели глави, и с весел смях се опитваха да хванат някоя риба. Хатусу погледна нагоре, а усмивката не слезе от лицето й. Беше облечена в съвсем обикновена и прозрачна ленена дреха. Къса и обилно напоена с масло перука покриваше главата й; съвсем малко туш подчертаваше овала на очите й, а краката й шляпаха боси. Сененмут носеше къса бяла пола, а по горната част от тялото му блестеше водата, с която Хатусу го бе опръскала.

— Ей, Амеротке! — припълзя Хатусу и се изправи, а после заобиколи тичешком езерото и хвана здраво ръката на съдията: — Ти да не се цупиш, а? Защо не идваш на царския съвет — повдигна се тя на пръсти и се взря дяволито в очите му. — Не ме ли обичаш вече?

— Ходих при Пией — отговори Амеротке. — Божествени фараоне, вашият съпруг и заварен брат е бил вече мъртъв, когато змията го е ухапала, нали?

Хатусу пусна ръката му и отстъпи назад.

— Амеротке, харесват ли ти шарените рибки? Ела! Свали сандалите си.