Пол Дохърти - Маската на Ра

— Бързо се възстановява. Според него някой е можел да сложи съда с отровеното вино както в Тива, така и в лагера. Той също вярва, че е дело на Рахимере. Защото, ако беше умрял, царската войска можеше да изпадне в объркване и в крайна сметка да бъде принудена да се оттегли.

— Но това не се случи, нали?

Амеротке стана и напълни чашата си с бира. После предложи поднос с хляб и сирене на Сетос, но той отказа.

— Ами ако, благородни ми жрецо и съдия — приведе се близо до него Сетос, — Хатусу и нейният везир Сененмут са подготвили заедно или самостоятелно онези смъртни покушения? Видя сам колко безмилостна може да бъде тя. Войските я обожават. Всички виждат в нея съчетание на Секмет и Монту.

— Уважаеми Сетос, ти си жрец на Амон Ра и главен царски обвинител. И ти си безмилостен, но нима това те прави убиец? Не, има нещо друго. Нещо, което сме изпуснали. Нещо, което не е споделила с нас божествената ни господарка. Започвам да разбирам състоянието и поведението на Тутмос при връщането му в Тива.

— Какво имаш предвид? — попита рязко Сетос.

— Съзирам контурите на нещо важно, което остава неясно, поне засега. И все пак, ако искаме да заловим убиеца, божествената господарка трябва да заговори по-честно и открито. А не да ме праща като момче за поръчки само да ровичкам из кашата. Хайде де!

Амеротке забеляза Шуфой, който се приближаваше с типичното си поклащане през градината. Следваха го Асурал, Пренхое и няколко униформени от храмовата полиция. Шуфой се поклони на Сетос.

— Разбра ли как се казва? — попита Амеротке. Шуфой подаде на господаря си неголям папирусен къс. Амеротке го разви и се усмихна. — Драги Сетос — изправи се той. — Мисля, че трябва да дойдеш с мен. За теб също ще бъде много интересно, защото човекът, който ограбва гробниците в Некропола, е лекарят Пией! — и тутакси се сети как го бе видял да пристъпва тежко-тежко из уличките в Града на мъртвите с любимата си маймунка на рамо. Още една мисъл го осени на мига. — Асурал, готови ли са хората ти? — началникът на храмовата полиция кимна. — Е, добре, време е да направим посещение на нашия лекар.

Пией почиваше в малката градина на разкошния си дом, граничещ с един от напоителните канали от Нил. Асурал не бе предвидил церемониални залисии: той просто ритна портата, блъсна встрани вратаря и се отправи с тежка крачка към засводения вход, следван от Амеротке, Сетос и останалите. Разтрепераният лекар ги въведе в луксозното си жилище. Вратата към личните му покои бе изработена от благоуханно кедрово дърво. Пией ги покани с жест да се разположат на ниски легла, а той седна на стола си с висока облегалка и заоправя няколкото си роби, с които бе облечен.

— Голяма чест ми оказвате — наперено обяви той. Сякаш повикан, дребният му маймуняк се вмъкна ловко през градинския прозорец, понесъл сребърната чаша с инкрустации, която Пией очевидно бе ползвал преди малко.

— Аха! — изрече Амеротке. — Ето го и съучастника ти.

Лицето на Пией побледня.

— Какви ги говорите? — смотолеви той.

Маймунката скочи в скута му и бутна чашата в пухкавите треперещи пръсти на лекаря.

— Ти си грабител на гробници, нали? — продължи Амеротке. — А понеже си и лекар, знаеш кои са богатите и влиятелни люде, починали в Тива. Дори те канят на погребенията и си сред жалеещите, които се събират на гроба. Няколко седмици по-късно се връщаш при гробницата с малкия си приятел. Пускаш го и той се промъква във вентилационните тръби. Обучил си го да подбира малки, но скъпи предмети — чаша, пръстен, порцеланова съдинка, ваза, огърлие… А после той се измъква по същия канал и ти ги дава… — долната устна на Пией провисна. Той гледаше втренчено като поразен от жестока вест. — Не забравяй, че те видях в Некропола, където си познат на всички — продължи без капка състрадание Амеротке. — Тези кражби не ти носят допълнителни доходи. Но при неотдавнашните, как да се изразя… кризисни ситуации, си осъзнал, че може да се наложи да бягаш от Тива; тогава си разпродал плячката си по пазарищата, а моят слуга е закупил част от нея — Пией понечи да стане, но Амеротке го бутна обратно на стола. — Е, обвинителю Сетос, как постъпваме с осквернителите и крадците на гробове? Разпъваме ги на кръст? Бесим ги? Заравяме ги живи в Червените земи? Или просто им даваме да погълнат чаша с отрова в Дома на смъртта?

Пией се смъкна на колене със събрани ръце и бузи, облени в сълзи.

— Моля ви! — призова той. — Милост, благородни господа!

Амеротке погледна към Сетос, който му отговори с вдигане на вежди.