Пол Дохърти - Маската на Ра

Амеротке си спомни за амеметите. Той хвърли последен поглед на надписа, стисна факлата в едната ръка, а металното парче в другата и последва Менелото през залата на смъртта. Когато стигнаха до стълбите, Менелото го бутна в тъмното. Тъкмо бяха пъхнали факлите в прахта, за да ги загасят, когато амеметите се вмъкнаха като привидения в залата.

Амеротке затвори очи. Мислено поблагодари на Маат, че Менелото бе закрепил едната от факлите на отвъдната стена: нейната светлина бе привлякла амеметите. Бяха осем-девет души, облечени в черно от главата до петите, също като бродниците из пустинята. Всеки от тях носеше факла и оголен меч. Те също спряха, стреснати и ужасени от разкрилата се пред тях гледка. Зашепнаха бързо. Неколцина не бяха склонни да продължат, но водачът им набързо ги убеди, посочвайки с меча си пламъка на факлата, закрепена на отвъдната стена.

— Добре — пошепна Менелото. — Нека отидат!

— Но ние трябва да видим какво има зад онази стена! — настойчиво, но тихо изсъска Амеротке.

Менелото завъртя глава в знак на несъгласие. Амеметите вече се отдалечаваха в тъмата. Съдията осъзна, че единствената им възможност бе да избягат. Той последва бившия капитан от гвардията нагоре по стълбите в мрака. Бяха преполовили стъпалата, когато на горната площадка изскочи черна фигура с меч в едната ръка и факла в другата. Човекът извика и се хвърли надолу към тях с насочено острие. Менелото направи опит да избегне удара, но мечът го прониза дълбоко в гърдите. Той залитна назад, повличайки убиеца, като се блъсна в Амеротке. Тримата се изтърколиха долу. Амеметът се изправи пръв, но изпусна факлата, която държеше. Съдията хвърли по него нащърбеното парче метал и силата на удара му блъсна убиеца гърбом към една от подпорите. Нещо изпука и изскърца. Нападателят се свлече по дървената колона; друго нещо изпращя силно, подпората поддаде и се плъзна встрани; последва я водопад от срутваща се зидария и скали. Амеметите се втурнаха от другия край насам, но падането на колоната бе последвано от серия сгромолясвания. Стовариха се и други части от покрива като порой от скална маса и пясък.

Амеротке взе падналата факла и се върна бързешком при Менелото, който лежеше в подножието на стъпалата. После обърна по гръб спътника си. Мечът го бе пронизал право в сърцето, а от мястото на главата му, която се бе ударила в острия ъгъл на стъпалото, капеше кръв. Амеротке опипа шията му, търсейки пулса, но не долови нищо. Сипна се облак от прах и той се закашля. Някъде навътре от залата долетяха виковете на амеметите. Съдията положи ръка на лицето на Менелото, прошепна набързо една молитва и се затича нагоре по стълбата. Помещението по-горе беше празно. Само факлата светеше там в цепнатина на стената. Амеротке хвана халката на плочата и я притегли с голямо усилие, като се даваше от прахта, раздухана по стъпалата по-долу. Най-после всичко застана на мястото си, заглушавайки ужасните звуци, долитащи от преизподнята под него. Той взе факлата и забърза надолу по галерията, направляван от обещаващите живот върхове на стрели към отворената врата в северния дял на пирамидата.

Амеротке отстрани възглавието и легна по гръб. Освободи внимателно другата си ръка. Норфрет се размърда. Очите й, оградени с кръгове от тъмна боя, потрепнаха в съня; ухаещото й на парфюм тяло се обърна, тя промърмори нещо и се усмихна. Амеротке остана да лежи, заслушан в дишането й. Той се загледа във фриза, нарисуван изкусно на цялата отсрещна стена на спалнята: два леопарда си играеха с топка също като децата на пазарището, а рефер им беше един заек.

Съдията затвори очи. Бяха минали две седмици от бягството му от онази страховита яма в пирамидата на Хеопс. Той се успокои бързо, след като стигна до имперската флота, отми прахта от себе си и се погрижи за драскотините по тялото си. Неизменно досетливият Сетос долови, че има нещо нередно. Но Амеротке реши да не казва никому за преживелиците си.

Царската флота стигна в Тива и бе посрещната с неистов възторг. Тълпите задръстиха района около кея, а Пътят на сфинксовете не можа да побере жителите на града и посетителите, пристигнали отвсякъде. „Дълъг живот, благоденствие и здраве!“ не стихваше да реве тълпата, когато Хатусу във фараонски одежди влезе в Тива, носена в паланкин.

„Тя замахна с юмрук и разби враговете! Земята нашир и надлъж и е поданик!“, пееха жреците.