Пол Дохърти - Маската на Ра

Сегашното посещение на пирамидите стана по идея на Менелото. Оставиха зад себе си бойните полета преди цели четири дни, но небето бе все още тъмно от черния пушек на кладите, на които изгаряха мъртъвците. Менелото идваше при него обикновено през нощта. Сядаше с кръстосани крака в сенките и му разказваше как бил избягал от амеметите и странствал из Червените земи, където срещнал група наемници. После заедно се присъединили към царската войска, поела в поход на север.

— Вярвам ти, Амеротке — бе казал Менелото. — Ти си добър съдия и постъпи справедливо в Залата на двете истини. Аз пък размислях дълго по време на престоя ми в онази пустош. Цялата история започна с посещението на фараона на пирамидата в Сакара. И по-точно с влизането му през тайните врати.

— Ха, тайни врати! — възкликна Амеротке.

— По онова време изобщо не се замислих — призна Менелото. — Знаем, че пирамидите гъмжат от галерии и тайни коридори. Тогава реших, че божественият фараон посещава някое светилище или че дори е попаднал на скрито съкровище. Амеротке, аз съм войник и изпълнявам заповеди.

— Колко пъти ходи той? — попита Амеротке.

— Ипувер и неголям военен отряд ни придружиха до Хеопсовата пирамида. Те останаха отвън. Изкачихме стъпалата, влязохме през малка врата в северната страна и минахме през таен вход. Аз останах да пазя, а фараонът и Аменхотеп продължиха по-нататък.

— А сега за какво сме тук?

— Трябва да стигнем до там. Длъжни сме да се върнем! Да разберем какво е скрито на онова място, тъй като то стои в основата на всичко, станало по-късно.

— Защо точно аз?

— Защото носиш царския картуш — каза Менелото. — Радваш се на благоразположението на божествената. Никой няма да задава въпроси. И защото си съдия по моя процес. Има и още нещо…

— Какво? — попита Амеротке.

— В опашката на следващите лагера се крият амемети. Сигурен съм. Може някой от глутницата им да е бил похарчен по време на битката, както впрочем става с всички чакали, вървящи след войските, но в замяна на това са отмъкнали огромна плячка. Но аз съм сигурен, че са тук не заради плячката…

Сега Амеротке се отдалечи от зида, ограждащ пирамидата, като гледаше внимателно в каменистия терен. Искаше му се Шуфой да е при него. Някаква подобна на страх тръпка го гнетеше, откак напусна царския лагер. Дали си въобразяваше, или някой наистина вървеше след него? Отвсякъде го ограждаха загадъчни форми и фигури: пирамидите, храмовете с почиващите в тях мъртъвци, мастабите 15 15 Египетското название на могила: правоъгълен насип с полегати стени, светилище и вечен дом на високопоставените поданици на фараона, който им бил отстъпен след появата на пирамидите. — Бел.прев. , определените места за преминаване, а в далечината — замитаният от пясъка мрачен и сякаш фосфоресциращ Сфинкс, вперил невиждащия си поглед далеч в пустинята. Някаква неясна заплаха бе надвиснала над всичко.

— Здраве и благоденствие! — Амеротке се обърна рязко.

Беше Менелото — същинска сянка в слабата светлина, доближила се покрай стената, прокрадвайки се като котка. Амеротке стисна протегнатата му ръка. Менелото погледна през рамо назад.

— Какво има?

— Нещо ми е криво — призна Менелото и посочи с глава: — Жреците, които пазят, са заспали… Струва ми се, че ни следят. Някакви сенки…

Той приближи и съдията почувства винения му дъх, гарниран с аромат на чесън.

— А ти, Амеротке, вярваш ли в духове? Това, че сенките на мъртвите остават и водят свое собствено съществуване, а?

Амеротке се потупа отстрани по главата:

— Имам си достатъчно духове тук — рече той и понечи да си тръгне, но Менелото го хвана за ръката.

— Как е съпругата ти, красавицата Норфрет?

— Добре е — отговори Амеротке и отново направи опит да се обърне, но Менелото го държеше здраво.

— Слушай, не е трудно да надникна в мислите ти, повярвай ми. По времето, когато ти беше сгоден за Норфрет, аз бях млад и зелен офицер. И я ухажвах.

— Е, и? — попита хладно съдията.

— Тя ме харесваше — отговори Менелото. — Харесваше ме много, наистина много. Но знай, Амеротке: сърцето и тялото й ти принадлежат — изрече той и тръгна, преди да подхвърли през рамо: — Ти боготвориш истината, така че приеми я такава, каквато е!

Двамата влязоха в пирамидалния комплекс, криволичейки по тесните нечисти пътеки. Разбудиха единия от пазещите жреци. Потекоха дежурните протести и възражения, които обаче замръзнаха в устата на възрастния жрец, когато видя царския картуш на мигащата светлина на факлата.