Пол Дохърти - Маската на Ра

Амеротке се вгледа в огромната пирамида на Хеопс, удивен от хармоничните й пропорции. Блесналият й връх улови първите лъчи на изгряващото слънце, така както фитилът на маслената лампа държи пламъка. Тъмна и внушителна, пирамидата го върна към спомените за баща му, който го бе довел тук, за да му покаже славата на Древен Египет.

Никой не знаеше истинската причина за построяването на пирамидите от людете в онези стари времена. Амеротке си спомни разказите на баща си: как в самото начало те били свързани по някакъв начин с боговете през периода, познат като Зеп Тели, когато самите богове слезли от небесата и тръгнали сред хората. Когато по целия свят царувал мир. Когато Нил не бил само тясна зелена ивица, а тучна долина, покриваща лицето на земята. И когато лъвът бил другар на човека, а пантерата — домашен любимец. Баща му, бидейки жрец, знаеше куп такива приказки, в една от които бе казал, че пирамидите били вдигнати в опит на хората за връщане при боговете над тях.

Амеротке погледна в обратна посока — към кея на Сакара, където военната флота на империята бе събрана на котвена стоянка. Хатусу и нейният съвет бързаха обратно към Тива начело на победоносната си армия. Сетос твърдеше, че тя възнамерява да въздаде справедливост, осъждайки размирниците и противниците си в Тива. Сега тя бе станала фараон и божество, чиято дума бе закон. Дори самият Сененмут се отнасяше внимателно към нея, а Омендап, възстановяващ се от опита за смъртоносно покушение, се съгласяваше с нея за всичко.

В Хатусу не бе настъпила и най-малката външна промяна. Закачливото пламъче продължаваше да просветва в очите й. Тя си позволяваше да флиртува с мъжете, но за нея това бе само средство, полезно оръжие. Дори когато бе облечена в прилепналата по тялото й непретенциозна ленена дреха, от нея струеше власт. Променяше настроенията си едно след друго, сякаш бе проникнала дълбоко в умовете и сърцата на хората и знаеше какво е стаено в тях. Само за броени мигове можеше да се превърне от престорено свенлива изкусителка в капризно момиче. Всеки път падаше мраз, когато сведеше глава, свиеше устни и погледнеше изпод вежди. Хатусу не допускаше никакво противоречие. Тя държеше в ръцете си символите на властта — жезъла и млатилото. Цял Египет, всички народи от Земята на деветте лъка трябваше да треперят пред нея. Почти не бе приказвала насаме с Амеротке — само веднъж, когато другите напуснаха шатрата, тя бе станала и го бе хванала за китката:

— Амеротке, ти не получи никаква награда — той я погледна, но не каза нищо. — Нима не искаш нещо в замяна? — подкачи го тя и сложи ръка на рамото му. — Ето и твоята награда: ти ставаш мой приятел, обичан от фараона.

Амеротке се бе поклонил в отговор на върховната почит, която може да окаже някой фараон: назованият „приятел на царя“ биваше дарен с пожизнена защита, както и с амнистиране и опрощение на всичко, което бе сторил в миналото или можеше да извърши в бъдеще. Обаче отговорът му, лишен от каквато и да е изисканост, бе изречен още преди да бе помислил, че е по-добре да го преглътне.

— Ваше величество — обяви той. — Разполагате както с душата, така и със сърцето ми, но и двете винаги ще се опитват да следват пътя на истината.

Хатусу се усмихва, хвана ръката му и я целуна.

— Точно затова си мой приятел!

Хатусу не пропусна да покаже на войниците си и как отмъщава. Нареди да съберат телата на мъртвите врагове. Избитите бяха хиляди: под слънцето труповете се вмирисваха на цели редици, посечени една след друга. Хатусу заповяда да бъде отрязан пенисът на всеки неприятелски войник и да съберат всичко в кошове.

— Изпратете ги на Рахимере! — настоя тя. — Нека той и жителите на Тива добият реална представа за мащаба на нашите победи!

Никой не възрази. Обичайната практика предвиждаше отсичане на дясната ръка, но зловещият дар на Хатусу трябваше да напомня винаги за естеството на удара, нанесен от нея на мъжкия свят, принуден да си плати за всичко, което бе дръзнал да й стори. Кастрирането на мъртвия враг следваше да изиграе ролята на мрачно предупреждение към Рахимере и цялата му шайка за ужасите, които им предстояха. А момчетата с яките ръце изпълниха кървавата операция без сянка на угризение. Ако Хатусу им бе наредила да се покатерят на небето и да сграбчат слънцето, те щяха да изпълнят заповедта. За тях тя бе не само фараон, но и богиня — красива, страшна, кръвожадна.

Амеротке въздъхна. Флотата бе спряла в Сакара, където Хатусу проведе импровизирана сесия, заместваща редовните съдебни изслушвания; заприиждаха служебни и военни представители на местните номарси. Тя приемаше засвидетелстваното й подчинение и поднесените подаръци, които бяха потвърждение на нейната власт и авторитет.