Пол Дохърти - Маската на Ра

Никой не спа предната нощ. Лагерът на митанийците бе оплячкосан, а заедно с падането на мрака започна празненството в чест на съкрушителната победа на Хатусу. Цар Тушрата бе успял да избяга, но видни благородници от войсковите съединения на царство Митани бяха уловени и сега стояха наблъскани в набързо оградените с колове малки килии извън лагера. Пехотинците, колесничарите, гвардейците, момчетата с яки ръце и наемниците стояха изпънати и вперили поглед в голямата позлатена ниша с величествен вид, която бе въздигната върху платформата. Амеротке подозираше какво предстои.

Сененмут направи знак с вдигната ръка. Отекнаха тръбите. Острият им призив бе подет от инструментите на множество музиканти, намиращи се навред из лагера. Групата жреци с бели одежди около платформата вдигнаха кадилниците с тамян и благоуханният дим се заизвива в яркосиньото небе също като молитва. Звъннаха цимбали и Сененмут се обърна, правейки жест с едната ръка. Двамина от жреците изтичаха напред и златните завеси пред нишата бяха издърпани встрани, за да разкрият Хатусу, седнала на трона на Хор, облечена в скъпи дрехи и поставила краката си на специалното ниско столче. На главата й стоеше синята бойна корона със сребърната кобра по периферията. На рамото й бе провесена ненес, прекрасната наметка на фараона. Долната половина на тялото й бе покрита с набрано бяло ленено платно. Ръцете й бяха кръстосани на гърдите: в едната от тях се намираше жезълът с форма на гега, а в другата — символичното млатило; в скута й почиваше свещеният сърпообразен меч на фараоните. Около нея на платформата бяха подредени служителите, които се грижеха за ветрилата; когато те размахаха големите щраусови пера, във въздуха се понесоха уханни вълни. Амеротке се загледа в прекрасното лице на Хатусу, което съвсем неотдавна бе разкривено в страховития вихър на боя. Той изненадано спря погледа си върху изкуствената брада, с която си служеха фараоните, прикрепена сега към брадичката й. Останалите войскари също гледаха, слисани от излъчваното от нея величие. Хатусу бе неподвижна като статуя, взряна далеч и високо над главите на своите воини.

— Ето го съвършеното божество! — извика Сененмут с мощния си глас. — Вижте златната плът на нашия бог! Златният трон на вечно живия! Гледайте вашия фараон, Хатусу, Макаат Ре, истинската душа на светлината! Обичната дъщеря на Амон, зачената в утробата на царица Ахмозе по божия милост и с благоразположението на Амон Ра! — Сененмут спря за малко: думите му трябваше да намерят плодоносна почва. Той не само обявяваше Хатусу за фараон, но и посочваше божествения й произход. — Гледайте вашия фараон, който е повелител на Горен и Долен Египет! — продължи той. — Златният Хор с царската диадема! Господар с нетленно величие и първи любимец на Амон Ра!

Той замълча. Възцари се многозначителна тишина. В цялата история на Египет никога не се бе говорило за жена, държала в ръцете си символичната гега и млатилото и провъзгласявана за божие чедо, цар и господар на Земите на деветте лъка.

— Хатусу! — разнесе се вик някъде зад Амеротке, подхванат на мига от цялата войска.

— Хатусу! Хатусу! Хатусу!

Копия заудряха по щитовете. Ревът се засили. Приветствените викове кънтяха така, сякаш отнасяха поздрава до самия край на земята и отвъд далечния хоризонт, за да стигне в дворците на боговете. Редиците отстъпиха крачка назад и Амеротке преви колене заедно с останалите, а после притиснаха чело към земята в знак на безпрекословно подчинение. Амеротке се усмихна незабележимо: сега Хатусу бе двоен победител — и в бой, и в мир. Обадиха се тръбите и мъжете се изправиха. Сененмут се разпореди да доведат петима пленени първенци пред трона. Ръцете им бяха вързани на гърба; принудиха ги да коленичат.

Хатусу стана и с отсечен жест взе церемониалния боздуган, подаден й от един от жреците. Хвана косата на първия от пленниците, държан здраво от двама войници, и стовари боздугана върху главата му. Амеротке затвори очи. Той чуваше стоновете на пленниците и ужасните хрущящи звуци, отбелязващи поредната смърт; когато отвори очи, видя телата им, само с препаска през слабините, които лежаха проснати пред платформата сред голяма локва кръв.

Отново бяха изтъкнати всички достойнства на Хатусу, а нейният говорител Сененмут обяви привързаността й към всички „любими войници“. Бяха раздадени още награди. Предстояха подялба на плячката и парад на победата в Тива, както и засилване и укрепване на царството като цяло. Хатусу седна на мястото си. Златните завеси около трона бяха спуснати като вратите на ниша с олтар, за да скрият свещената златна плът на божеството от нечистия поглед на събраните тук мъже.