Пол Дохърти - Маската на Ра

— Защо сега? — изхленчи само мъжът. — Скоро ще съмне!

— А защо не? — язвително попита Амеротке. Той дръпна факлата от ръката на жреца и пое дългото и уморително изкачване по грубите стъпала откъм входа в северната страна. Жрецът го последва. Входът бе гладко издълбан. Вътре беше тъмно и миришеше на плесен. Запалени бяха още факли, обилно покрити с катран. Жрецът клекна до входа.

— Ще чакам тук — плачливо рече той.

Амеротке и Менелото с факли в двете ръце влязоха в пирамидата. Въздухът беше топъл и тежък.

Тишината сякаш таеше хиляди страхотии и следеше двамината с невиждащите си очи. Те продължиха по главната галерия, в края на която свиха вляво и се спуснаха по няколко стъпала.

— Святото място е било отворено още преди векове — каза Менелото, чийто глас отекна в околните гранитни камъни. — Крадци и грабители са претършували и плячкосали всичко до шушка.

— Как ще намерим обратния път? — запита Амеротке.

— Това е безпокоило и божествения фараон — отговори Менелото, отведе съдията до стената и вдигна факлата. — Ето, виж стреловидните знаци… — в първия момент Амеротке не забеляза нищо. После ги видя: бяха оформени като връх на стрела, издълбани в камъка и сочеха в посоката, откъдето те идваха. Менелото продължи напред: — Гледай, още един. Покриват цялата пирамида. Нейният строител Хеопс е бил не само фараон, но и маг. Пирамидата има лабиринт от галерии и коридори. Някои от тях не стигат доникъде. А други обикалят и обикалят, докато поелият по тях падне от изтощение. Ето защо трябва да следиш знака, издълбан като връх на стрела. Минаваш ли покрай стена с този знак, вървиш в обратната посока.

Те продължиха все по-навътре в пирамидата. Амеротке трудно сдържаше обзелия го страх и пристъпите на паника. Стените сякаш се събираха: на места се снишаваха и таванът слизаше съвсем ниско. Амеротке реши, че мястото вече не е стар мавзолей и осквернена гробница, а някакъв жив организъм, който ги наблюдава и търси удобно място, където да се свие на кълбо и да изстиска дъха от телата им. Менелото знаеше пътя, слава на всички богове. От време на време той спираше, за да провери накъде сочат върховете на стрелите по стената. Нерядко минаваха и покрай знаци, оставени от други, прониквали в пирамидата. Видяха разпадащ се скелет в един ъгъл; пръстите му още стискаха дръжката на счупен нож. Минаха и покрай други зловещи останки.

— Има крадци, които още опитват късмета си тук — прошепна Менелото. — И плащат цената.

Амеротке тъкмо се приготви да каже нещо, когато чу звук, ехото от който премина през коридора, останал зад тях.

— Какво беше това? — и се обърна. Менелото измъкна ножа си. — Сигурен съм — настоя Амеротке, че някой извика — после погледна към Менелото.

— Може ли някой да ни следи?

Менелото посочи пепелта от факлите им, сипнала се на пясъчния под.

— Може би жрецът идва след нас. Хайде, няма да го чакаме!

Те забързаха напред. В края на галерията Менелото спря и въздъхна с облекчение. После доближи до стената и притисна с едната ръка няколко камъка. Амеротке наведе факлата и видя нещо, белязано като с глина в основата на стената. Тогава се чу скърцащ звук и той погледна нагоре. Камъните бяха мръднали. Скрита врата, окачена на смазани шипове, се отвори назад. Пламъкът на факлата затанцува от изскочилия студен въздух.

— От дърво е — обясни Менелото. — Обработено и боядисано така, че да прилича на камък.

После той угаси една от факлите и внимателно я подпъхна под една от шарнирните стави, преди да добави:

— Можеш да я отвориш от външната страна, но не съм много сигурен дали е възможно да го сториш отвътре. Точно тук ме оставиха да пазя. Божественият фараон и Аменхотеп продължиха по-нататък.

Амеротке го последва. Коридорът премина рязко в стръмен наклон: наложи се почти да тичат, за да запазят равновесие. Долу в ниското не намериха нищо, освен неголямо квадратно помещение, каменен под и стени от гранитни блокове.

— Няма нищо! — отбеляза Амеротке.

За разлика от него Менелото се бе заел да оглежда стената и да я натиска с пръст. Амеротке забеляза, че пясъкът в единия от ъглите бе струпан във височина и леко отъпкан. Той отиде до мястото и започна да разрива. Менелото се присъедини към него. В една от настланите по пода плочи видяха вградена желязна халка. Облени в пот и без да пестят ругатните си, те издърпаха плочата встрани. Менелото вкара факлата в отвора и те съзряха рамото на остро изрязани стълби, които се скриваха в мрака по-долу. Спуснаха се веднага и продължиха. Първоначално светлината бе ясно осезаема, но не след дълго стана съвсем тъмно около тях.