Крахът на Ехнатоновото царуване, разгледан встрани от избухването на много жестока чумна епидемия, остава обаче забулен в мистерия. В Берлинския музей се пази прочутата статуя на Нефертити, от която е видна смайващата й красота, макар че там се намира и друга статуя, показваща я като по-възрастна, когато хубостта й е започнала да повяхва. Повечето историци настояват, че между Ехнатон и Нефертити се стига до сериозен разрив, възможната причина за който поне според Маху е раждането на Тутанкатон — единствения син на Ехнатон, роден от митанийската принцеса Хийа. Николас Рийвс цитира в книгата си „Ехнатон: Фалшивият пророк на Египет“ други източници и създава своя теория, според която Нефертити се връща във властта, управлявайки като регент със съпруга си, и дори „създава отново“ себе си като тайнствената Сменхкаре, но само за да се срути от върха внезапно и необяснимо.
Това нейно сгромолясване не повлича Ай, Хюйи, Майа, Хоремхеб и Маху: техните гробници са превъзходна илюстрация за успешна кариера дълго време след Нефертити. А Маху може наистина да се окаже прав: той и останалите оцеляват единствено защото стават причина за нейния окончателен провал. Тези ключови участници в голямата игра в империята остават, както го доказва по-нататъшната изповед на Маху, за да се включват отново и отново в порочния смъртоносен политически въртоп, който е отличителен белег на края на величавата Осемнайсета династия на Древен Египет.
© 2003 Пол Дохърти
© 2008 Александър Бояджиев, превод от английски
Paul C. Doherty
An Evil Spirit Out of the West, 2003
Сканиране: Galimundi, 2010 г.
Разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Пол Дохърти. Възходът на Атон
Английска, първо издание
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
ИК „Труд“, 2008 г.
ISBN: 954-528-526-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16536]
Последна редакция: 2010-07-07 18:30:00
В други транскрипции Тий, Тие, Тийе, Тийа, Тия, Тайе. — Бел.прев.
В други транскрипции срещани също като Туя и Яя; мумиите им са намерени в неразграбена гробница в Долината на царете и заедно с мумията на Сети I се смятат за най-добри образци на балсамирането. — Бел.прев.
В други транскрипции Хуи. — Бел.прев.
В други транскрипции Кия. — Бел.прев.
Според други източници — Ея. — Бел.прев.
Също Мутноджемет. — Бел.прев.
Висш придворен сановник, който се грижи за вътрешния ред. — Бел.прев.
Език на основата на атическите наречия, появил се през IV и III в. пр.Хр. — Бел.прев.
По-нататък в книгата — Град на скиптъра. — Бел.прев.
Преводът е от френски и е на Йордан Ватев в „Книга на мъртвите на древните египтяни“. С, Наука и изкуство, 1982. — Бел.прев.
Ка в египетската митология е едно от проявленията на душата, духът покровител, духовният двойник на всеки човек. — Бел.прев.
Според други източници — Тутанхамун. — Бел.прев.
Древноегипетско воинско отличие. — Бел.прев.
Рисувано, скулптурно или бродирано украшение, представляващо стилизиран палмов лист. — Бел.прев.
Външна галерия с покрив и колонада. — Бел.прев.
Местност около Тива с древно поселище, превърнато във впечатляващ погребален комплекс с култ към бога Озирис. — Бел.прев.
Кобра — въплъщение на богинята Буто. С изображение на кобра е украсена и короната на фараона, популярна с латинизираното название „уреус“. — Бел.прев.
Минерал, образуван от бързо изстинала лава, наричан още вулканично стъкло. — Бел.прев.
Разплащателно средство в новото Тиванско царство, представлява навита златна, сребърна или медна нишка, която се срязва съобразно желаната тежест и се ползва за еталонна теглилка с десет подразделения (ките) от по девет грама. — Бел.прев.
Кръгла или елипсовидна опознавателна емблема на фараона и на някои висши сановници с различна направа, носеща име или някакъв символ. — Бел.прев.
Също и Малката. — Бел.прев.
Компендий или компендиум (лат.) е съкратено изложение на някоя наука. — Бел.прев.
Свитък с наставления на фараона Аменемес I (1991–1962 г. пр.Хр.) към сина му, състоящ се от кратко въведение и 15 строфи, изпълнени с песимизъм заради нравите и порядките на дворцовия живот. — Бел.прев.
Читать дальше