Пол Дохърти: Възходът на Атон

Секененра, Яхмос (Ахмозе), Тутмос I, Хатшепсут (Хатусу) — войнолюбиви фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), които полагат основите на великата империя на Древен Египет.

Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния — фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ.

Тийи 1 1 В други транскрипции Тий, Тие, Тийе, Тийа, Тия, Тайе. — Бел.прев. — Велика царица и Царска съпруга на Аменофис III: родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа 2 2 В други транскрипции срещани също като Туя и Яя; мумиите им са намерени в неразграбена гробница в Долината на царете и заедно с мумията на Сети I се смятат за най-добри образци на балсамирането. — Бел.прев. от град Ахмин.

Престолонаследник Тутмос — очевидно предполагаем наследник на Аменофис III.

Принц Аменофис (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре — наричан също Забуления, Великия еретик, Уродливия, Плашилото. Познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи.

Ситамон — дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.

Хоремхеб (Харемхаб) — генерал.

Рамзес — първи приятел на Хоремхеб.

Хюйи 3 3 В други транскрипции Хуи. — Бел.прев. — първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията).

Майа — Царски ковчежник по време на събитията.

Мерире — Главен жрец през периода.

Пентжу — Царски лекар.

Ехнатон/Аменофис IV — фараон.

Нефертити/Нефернефруатен — Велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай.

Мекетаатон, Меритаатон, Анхеспаатон, Тутанкатон (по-късно Тутанкамон) — деца на Ехнатон.

Хийа 4 4 В други транскрипции Кия. — Бел.прев. — митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.

Ай 5 5 Според други източници — Ея. — Бел.прев. — първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи.

Мутноджмет 6 6 Също Мутноджемет. — Бел.прев. — по-малка дъщеря на Ай.

Нахтмин/Минахт — полубрат на Ай.

Хотеп (Амон Хотеп) — първи министър, близък приятел и главен архитект на Аменофис III.

Рахимере — кмет на Тива.

Бек и Ути — Царски художници/скулптори.

Туту — шамбелан 7 7 Висш придворен сановник, който се грижи за вътрешния ред. — Бел.прев. .

Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва може би най-високия връх на древната египетска империя както в границите й, така и извън тях. Тя е период на величие, разцвет и триумфираща победоносна политика. Но тя е и време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от царуването на Аменофис III и внезапното възшествие на престола на Великия еретик Ехнатон, когато различните религиозни идеологии са в свиреп сблъсък, а над страната е надвиснала мрачна заплаха от страна на империята на хетите.

Бях особено щастлив да получа достъп до този старинен документ, за който според свидетелствата на една по-близка до нас епоха се твърди, че е „искрената и пълна изповед“ на Маху — човек, живял в самото око на бурята. Шеф на полицията при Ехнатон и при приемниците му, Маху изпъква като особено зловеща фигура. Работата му е да отговаря за сигурността, ала зад тази длъжност в действителност се крият множество грехове. Изповедта му от този документ е в пълно съответствие с данните от други археологични източници, намерени в Тел ел Амарна и в собствената му гробница, останала незаета завинаги. Като проницателен наблюдател на епохата си Маху е човек, чиято ръка винаги е била много близо до меча (вж. историческата бележка в края на книгата).

Изглежда, че Маху е писал изповедта си доста след буреносните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Той си води дневници, които преписва по-късно — вероятно по време на съвсем краткото царуване на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., оригиналният документ на Маху е преведен на демотичното (народното) писмо, а в периода на римското владичество от него е направен нов препис на смесица от латински и общогръцкото койни 8 8 Език на основата на атическите наречия, появил се през IV и III в. пр.Хр. — Бел.прев. . Изповедта му, която реших да публикувам като трилогия, отразява различните периоди в последвалите преводи и допълнителни поправки. Например: Тива е гръцкият вариант на „Уасет“ 9 9 По-нататък в книгата — Град на скиптъра. — Бел.прев. , а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.