Пол Дохърти: Възходът на Атон

Вгледах се в момченцето и усетих, че ме връхлита силна тъга, горчива и сладка едновременно, защото осъзнах, че независимо от всичко, което се бе случило, в края на краищата Ехнатон бе вярвал на мен повече, отколкото на всички останали. Заръчах на Джарка и на Пентжу да ме почакат. Отидох вкъщи и взех документа, който ми бе поверил Ехнатон. Счупих трите печата и развих свитъка. Когато прочетох думите, изписани грубо с йероглифи, сърцето ми се сви. „ Хайнеках Ахифе: Поздравявам теб, който си по-значим от баща му. Мем сен джей: Не се безпокой. Ра мем пет: Слънцето е на небето. Хекет Небет Неферт, Маху: Всичко хубаво за тебе, Маху.“ Отдолу бе изписано по-четливо: „Направи онова, което трябва, за да опазиш сина ми. Сенб ти: Довиждане.“ Унищожих ръкописния документ и се върнах в павилиона. Вече знаех кои са били подбудите, накарали Ай да ме заведе в двореца: той не само е искал да ме провери, но и правилно бе предположил, че съм един от малцината, на които Ехнатон би поверил невръстния си син. Ай бе искал да съм близо до него. Затворих вратата след себе си и се облегнах на нея.

— Пентжу, знаеш ли какво стана?

— Не, освен онова, което Джарка сподели с мен.

— Наемниците са оградили дома ти. Може ли да им се вярва?

— Те положиха клетва за вярност лично пред фараона. И никой не я е отменял.

— Но може да ги подкупят, да ги убият или да ги преместят другаде. Джарка и ти, Пентжу, трябва да изведете веднага момчето от Града на Атон. Отведете го в Тива и го предайте на Собек. Джарка, ти знаеш къде и как да го намериш. Кажи на Собек, че доколкото ме обича и иска да върне дълга си към мен, трябва да се грижи и да се отнася към това дете като към свой син, осигурявайки му пълна безопасност, докато аз или ти не му го поискаме обратно — наведох се и прегърнах момчето, което ухаеше на мед и на още нещо приятно. Целунах го по бузите. — Бъди смел, малкият. Изпълнявай всичко, което поискат от тебе тези мъже.

Пентжу и Джарка взеха храна и малки торбички със злато, сребро и драгоценни камъни и се измъкнаха по страничните улици към кея. Ай дойде по-късно същия ден, придружен от капитана, който командваше наемниците му.

— Маху, мислех, че си с нас. Прав ли съм?

— Разбира се, че съм с вас, Ай.

— Тогава къде е момчето?

— На сигурно място и в безопасност.

Ай се огледа над рамото ми и попита:

— Къде са Пентжу и Джарка?

— И те са на сигурно място и в безопасност.

Ай подсвирна през зъби и повтори:

— Къде е принц Тутанкатон?

Капитанът на наемниците изтегли меча си.

— На сигурно място — потретих. — Слушай, Ай, наемниците ми чакат в тъмното с опънати лъкове и насочени стрели. Хайде, приятелю — добавих с подигравателен тон. — Аз съм с теб както тогава, когато избавих принц Ехнатон от храма на Амон — той примига и погледна встрани. — И още нещо — добавих съвсем тихо. — Ако умра, с теб е свършено. Дори да оцелееш, никога няма да научиш къде е момчето.

Ай отстъпи, размахвайки пръст към лицето ми.

— Маху, лукави Песоглавецо от Юга — възкликна той, протягайки рязко ръката си с приятелски жест. Стиснах я с равнозначна сила. — Приятелю и съюзнико мой! — обърна се кръгом и напусна дома ми.

Повече никой не ме попита къде са Тутанкатон, Пентжу и Джарка. Градът остана спокоен няколко седмици. Бях зает: събирах имуществото си — вещи и всичко останало, — изпращах го на друго място и изгарях документи. И други от чедата на Кап посетиха Града на Атон. Приличаха ми на лешояди. Пристигаха като люде, заети с важни дела, но в действителност напомняха повече хиени в пустинята, които ръфат нечий труп. Външно се удивяваха на необяснимото изчезване на Ехнатон, но думите от циничната забележка на Рамзес са събрали всички техни мисли: „Няма го и да благодарим на боговете за това! Ако се върне, ще го пратим отново там.“

Всички бяха на едно мнение и по още нещо.

— Нефертити няма да бъде приета никога — озъби се Хоремхеб. — Свободна е да се нарича, както си иска: Сменхкаре-Анхеперуре! Може да се превъзнася като Божествената дъщеря и дори като Сина на Хор, но в жилите й не тече кръвта на Тутмос. Тя няма царско потекло. И двамата с Ехнатон са симптомите близнаци на една и съща болест. Командваните от мен войски няма да я търпят дори за миг, каквито и приятни думи да отправя към тях или към силните в Тива. Каквото и да става, тя трябва да слезе от мястото, където се е покачила.

Ай приемаше тези негови думи спокойно и невъзмутимо или поне оставяше такова впечатление. В първия месец на летния сезон той проводи съобщения до всички чеда от Кап, че е насрочена важна среща на Царския кръг в Големия дворец на Атон. Бе посочено недвусмислено, че никой не бива да отсъства.