Пол Дохърти - Възходът на Атон

— Съгласни ли са всички? — попита Ай.

Присъстващите вдигнаха ръка един по един, след което се загледаха в мен.

— Принасям в жертва дъщеря и внучка — обади се Ай с тих дрезгав глас. — Онези, които не са с нас, са против нас. А ти, Маху, какво ще кажеш?

Бях готов да не давам съгласието си, но погледът ми падна върху списъка на масата: моето име бе най-отгоре, следвано от имената на Джарка, Собек, принц Тутанкатон… Макар и съвсем бавно, ръката ми се вдигна нагоре. Хоремхеб се пресегна към вещите си, извади познатите ни ашици, изчисти масата с един замах и обяви твърдо:

— Всеки ще хвърля. Както някога, когато бяхме хлапетата на Кап.

Моят сбор се оказа най-малък. Всички ме загледаха мрачно.

— Падна се на теб да й дадеш отровата! — каза Хоремхеб.

Стиснах ашиците с такава сила, че те сякаш ухапаха мекото на дланта ми. Рамзес сипа по малко вино, преди да продължим със следващите въпроси — разгръщането на войските и по-нататъшните ни действия.

— Ще бъде обявено — подхвана Ай, — че Ехнатон, Нефертити и Меритаатон са поели на запад. Всичко, което бе свързано с Атон, бе издигнато върху пясък и затова се оказа нетрайно. Ще се върнем в Тива, понесли славата и величието на Амон. До всяко кътче на Двете земи ще бъдат пратени послания, че властта и мощта на Египет са същите както преди. Ще принудим хората с Деветте лъка да тръпнат от ужас под нозете ни.

— Ай, ти ли ще си фараон? — попитах.

— Принц Тутанкатон ще бъде обявен за законния продължител и наследник на своя баща — отговори бързо Ай, — като бъде сгоден за принцеса Анхеспаатон, а имената им ще бъдат свидетелство за промените, които предстоят и ще засегнат цял Египет. От днес те се наричат Тутанкамон и Анхсенамон. Обаче — добави той със студено ироничен тон, без да сваля поглед от мен — не бива да забравяме, че и двете деца са несведущи в държавните дела. Затова, докато принцът навърши пълнолетие, цялата власт ще бъде поверена на Държавен съвет. Всеки от присъстващите тук ще бъде пълноправен и действащ член на…

В това неголямо помещение, в което маслените лампи припламваха неравномерно, сенките играеха по стените, а поднесената храна изстиваше, докато чашите с вино бяха редовно допълвани, цялата слава на Ехнатон и цялото магично великолепие на Нефертити се сринаха в прахта. Всеки от нас положи свещената клетва с ръка на сърцето, докато останалите, събрани в кръг, държаха протегнати напред ръцете си към центъра — знак на пълно съпричастие със заклеващия се от групата. Накрая се разотидоха. А моя милост се запи, носен от прииждащите спомени. Заспал съм, долавяйки смътно шума от преминаващи колесници и движение на въоръжени мъже по улиците долу. Рамзес ме срита да ставам малко преди да съмне. Удостои ме с полуподигравателна усмивка и ми бутна в ръцете малко самунче хляб, поръсен със семена от рожков. Накара ме да го изям и да изпия студеното пиво, което бе донесъл със себе си. После се измих, наметнах една роба и го последвах по улицата.

Хоремхеб и Рамзес се бяха постарали да организират всичко като по учебник. Редовни войскови части и наемници държаха под контрол всички улици и входовете на всички обществени сгради, включително храмовете и двореца. Обявено бе военно положение. Всички граждани останаха принудително по домовете си под заплахата от незабавно смъртно наказание. Само от време на време някое безстопанствено куче притичваше да търси мърша или да лочи от бързо съхнещите локви кръв. И дворецът бе опустял. Офицери от силите на Хоремхеб и Рамзес пазеха всички входове и патрулираха наоколо. Минах покрай един от вътрешните дворове, където извършваха екзекуциите. Главата на Манетхо беше вече набучена на кол. Други глави се търкаляха встрани, а обезглавените трупове бяха струпани на камари по ъглите на двора, преди да ги нахвърлят в каруци. Рамзес ми каза, че освен на наемници имало и тела на царедворци, писари и служебни лица, включително на няколко почетни дами, които дръзнали да се съпротивяват. От някои стаи на двореца също извличаха трупове. Докато прекосявахме една от градините, видях как наемниците на Ай блъскат и малтретират пленниците, изправени до градинската стена.

Нефертити ме чакаше в малка стая. Бе облечена в обикновена бяла рокля и седеше върху купчина възглавници в средата. В ъгъла се бе сгушила една от почетните дами, която бе затулила лицето си с длани и плачеше. Преди да вляза, Майа ми подаде чаша със златни инкрустации и ме погледна тъжно: