Пол Дохърти - Отровителят от Птах

— Изчезвайте!

— Или отвори вратата — отговори Надиф, — или аз, Надиф, началникът на Меджай, ще я отворя.

Ключалките и катинарите бързо изщракаха и вратата се отвори пред тях. Един субект със злобно лице, кривогледи очи, небръснат и облечен в мръсен ленен халат, им махна да влизат. Щом прекрачиха прага, Амеротке ахна от изненада, защото вместо в някакъв запуснат и мръсен двор се бяха озовали в малка и красива градина с дървета, храсти, цветни лехи и туфи с билки. Морава ограждаше чисто бял алабастров фонтан, изваян във формата на делфин, от чиято отворена уста във въздуха бликаха весели струи вода.

— Тя не е такава, каквато си мислиш — прошепна Шуфой, — честно ти казвам, господарю.

Минаха под цветна арка по пътечка, спретнато настлана с тухли. Една жена стоеше пред стъпалата на малък слънчев павилион с изящна дървена врата и плетеше цветен гирлянд. Без да спира заниманието си, тя се изправи и тръгна по пътеката, за да ги приветства. Беше средна на ръст, дългата й, бяла коса, разделена на път по средата, падаше до раменете; лицето й бе светло и озарено от странни сини очи, кожата й бе с цвят на слонова кост. Амеротке си даде сметка, че някога трябва да е била голяма красавица. От всеки неин жест се излъчваха грация, елегантност и изтънченост. Носеше красива плисирана роба и шал с ресни, преметнат през раменете, краката й бяха обути в посребрени сандали и ухаеше на някаква смесица от билки, които, Амеротке бе сигурен, бяха нещо подобно на кифие — рядък и много скъп сок от смлени макове.

— Господарю Амеротке — тя протегна ръка.

Амеротке я хвана. Докосването й бе хладно.

— Началнико Надиф и вие, господин Шуфой, дочух, че ще дойдете.

— Как? — попита Амеротке.

Жената се усмихна сякаш на себе си:

— Новините долитат с вятъра в Квартала на здрача. Вие си имате вашите пътища и начини, а ние си имаме своите. Дошли сте, за да говорите с мен за отравянията, нали? — тя махна с ръка към слънчевия павилион.

Вътре в кръг бяха наредени пейки, тапицирани с меки възглавнички, и тя ги подкани с жест да се разположат на тях. Амеротке се почувства така, сякаш се е върнал обратно в училищната стая. Тази жена с озарено, ведро лице беше облечена чисто и целомъдрено, напук на цялата си злокобна слава. Тя сякаш му прочете мислите, защото се засмя весело.

— Какво очаквахте, господарю съдия, някаква вещица? Някоя знахарка или зла магьосница, облечена в черна роба, обвита в облаци от злокобни пари? Правя това, което правя. Не съм египтянка, оттук и цветът на кожата и на очите ми. Майка ми е от островите във Великото зелено море. Аз съм доктор, лечител, господарю Амеротке. Познавам силата на лековете и церовете. Мога да ви разкрия ефекта на която и да е билка.

— Ами тези отравяния — попита я направо Амеротке, — в Тива?

— По едно време — отговори тя — хората мислеха, че аз съм виновна — тя се разсмя. — Но не бях аз. Няма някакви големи тайни при отровите, господарю съдия. Те действат като много други неща. Нека ви дам един пример. Можете да вземете най-отровната змия в пустинята. Знаете ли, че ако изпиете отровата й, няма да ви стане нищо? Въпреки това обаче, бог да ви пази, ако докато пиете, имате някаква макар и най-малка раничка, порязване или драскотинка в устата. Тогава незабавно ще умрете. Или пък семена, които ако се погълнат цели, без да се дъвчат, не нанасят никаква вреда. Сдъвчете ги, макар и веднъж, за да се разтрошат в устата ви, или ги начупете и вземете само парченце, и ще умрете още преди да мигнете. Или пък медът — има отровен мед, господарю съдия, който може да ви докара най-ужасяващата смърт. Защо? Защото пчелите са били хранени с отровни цветя, после са изградили своите медни пити със сок, смъртоносен дори при едно близване. Има отрови, които могат да убиват за броени мигове, и отрови, които, взети в минимални количества, могат само да ви бъдат от полза. Съществуват и отрови, които трябва да се дават малко по малко. Трябват им месеци, за да убият някого. Отрови, които можете да изпиете по обед и да не почувствате никакъв лош ефект, но след три часа да се загърчите в агония. Взимате едно най-просто цвете и го смесвате с друго и ето, вече имате най-смъртоносна микстура — тя спря, за да се възхити на цветния си гирлянд. — Онези трима писари, отровени в храмовия двор, те са пили вино, нали?

— Но то не беше отровено!

— Не, но в смес с нещо друго? Тези писари са се подложили на пост, нали така? Е — продължи тя, — празният стомах и виното не са добра комбинация. Щом писарите са отпили и погълнали виното, стомашните сокове може да са се активизирали. Всяко отравяне е уникално по естеството си и по ефекта си: праховете, които можеш да втриеш в дебелата, груба кожа на стъпалата си, малко ще ти навредят. Втрий същия прах някъде другаде, където кожата е много по-тънка, около очите или китките, и ефектът ще бъде опустошителен. Секретът на отровите се състои в това да познаваш тяхната сила и техния ефект. Да вземем например бадемовата ядка: сама по себе си е безвредна, но е източник на най-смразяваща и светкавична по своя ефект отрова. Друго нещо е арсеникът. Из Великото зелено море има планини от него. Приеман в малки дози, може да е много добър за стомаха и дори се използва като афродизиак; в големи количества може да убива, но без да разрушава тялото — запазва всичко сякаш в някакъв восъчна застиналост.