Пол Дохърти - Отровителят от Птах

— Надиф — попита Амеротке, — какво мислиш за това?

Началникът се намръщи и вдигна лявата си ръка.

— Някои ветерани от Меджай поставят гривната и пръстена си обратно на дясната ръка, за да си съживят спомените, но — той отпусна ръка, — Санеб бе различен. Явно се е шегувал, като е говорил за богатство. Господарю съдия, не мога да го разбера това, но какво ще правим сега?

Амеротке изгледа Шуфой, който проучваше един амулет с изображение на бог Бес, който току-що бе измъкнал от една от кошниците.

— Ще се помолиш за помощ от Отвъд Хоризонта, а? — пошегува се Амеротке.

— Герх — тържествено каза Шуфой.

— Герх? — озадачи се Амеротке.

Той позна йероглифа на Мрака — черна, подскачаща фигура, която се притайва в Петата стая на подземния свят и често играе важна роля в страшните призрачни истории и приказки, разказвани на децата.

— Герх — повтори Шуфой, като се изправи на краката си. — Не, не говоря за нощни кошмари, господарю, а за господарката Герх.

— Господарката на мрака — подсвирна Надиф. — Но разбира се.

— Какво е това? — попита Амеротке. Той смътно си припомни, че е попадал на това стряскащо име в официалните документи и в служебните си архиви.

— Тя е майсторка на лековете и отровите, на праховете и отварите — обясни Надиф. — Живее в Квартала на здрача, в Некропола, точно до реката.

— И?

— Ами — Шуфой заподскача от крак на крак, — господарю, ние сме заобиколени от загадки: трупове, плуващи в басейн, жестоко и мистериозно умиращи писари пред лицето на самия фараон. Ключът към всичко това със сигурност трябва да е някаква отрова. Герх, Господарката на мрака, е много веща в тези работи. Можем да я посетим и да я помолим за съвет.

— А дали ще ни приеме?

— Няма да има избор — отговори Надиф. — Всъщност дори ще бъде поласкана и, сигурен съм, не по-малко любопитна от нас самите…

Малко по-късно Амеротке и придружителите му напуснаха Дома на златната лоза и тръгнаха под сенките на чинарите по пътя, отвеждащ до един малък кей извън градските врати. Непосилната изгаряща жега на следобедния Зъл дух започваше да намалява и освежаващият речен бриз, макар и наситен с противната миризма на засъхваща тиня, гниеща риба и разлагаща се растителност, беше чудесно и съвсем навременно облекчение. Наеха лодка. Амеротке приклекна на кърмата. Надиф и Шуфой се настаниха срещу него и се впуснаха да обсъждат вероятните причини за мистериозното заболяване на Бака, домашния павиан. Реката гъмжеше от опасно претоварени баржи, които сновяха нагоре-надолу от Града на мъртвите и обратно до него. Търговски корабчета, натъпкани с всякакви стоки — малахит, стипца, алуминий, плодове, дървен материал, екзотични птици, маймуни, подправки, кафези и кошници — ги прекарваха от бряг до бряг, от пристан до пристан. Разкошно украсени погребални лодки си проправяха път и плаваха тромаво напред, със застанали на носа им певици, маскирани като богините близначки Изида и Нептис. Навеждаха се напред и пееха химни във възхвала на Озирис, Владетеля на Западните врати, а също и песни в памет на покойника. Военни кораби заобикаляха внимателно останалите лодки, пълни с войници; чернокожи нубийци, въоръжени с копия и щитове; кушитски пехотинци и сирийски лъконосци с техните огромни, мощни лъкове — всички плаващи на север под думкането на гонговете и звуците на роговете.

Стигнаха до западния бряг, слязоха на кея и тръгнаха по криволичещите тесни улички на Некропола. Движеха се внимателно покрай купчините с боклуци, пищящите деца и лаещите кучета. Опасно местенце! Подозрителни сенки се мяркаха по вратите и по ъглите, но незабелязано и безшумно изчезваха само при вида на началника Надиф, от когото всички в Некропола се страхуваха. Те предпазливо вървяха по сокаците покрай занемарени винарни и бирарии; клиентите познаваха Надиф и току му подвикваха разни проклятия, но хитро и потайно, така че офицерът да не може да познае кой е виновникът. Нямаше магазини, нито сергии; търговците просто бяха струпали стоките си на камари върху ракитови рогозки пред себе си и се надвикваха да хвалят стоката си от сенчести ниши и кътчета — за повечето от нещата Амеротке подозираше, че са крадени. Влязоха в Квартала на здрача, който бе малко по-тих и чист, макар стените на къщите да бяха с олющена мазилка, мръсни и посивели. Най-накрая стигнаха до къщата на Господарката на мрака. Беше оградена от високи стени и вътре се влизаше през тясна дървена порта. Надиф затропа тежко по нея. Едно прозорче в горната й част се отвори и оттам чифт очи се взряха в тях: