— Известно ти е, че кралят възнамерява веднъж завинаги да изтръгне бунтовническите плевели, които продължават да виреят из Лондон. Кметът, Хенри Ле Уейлис, издаде ред укази, които да подчинят града — канцлерът започна да изброява на пръсти последните мерки за сигурност — странноприемниците трябва да обявяват всичките си посетители, всички търговски и занаятчийски гилдии трябва да записват членовете си, които са на повече от двайсет години. Увеличаване на стражите из отделните части на града, забрана за излизане по улиците след падането на нощта и за нарушилите забраната задържане в нов затвор — „Тън“ в Корнхил.
Канцлерът замълча и погледна Корбет. Писарят се държеше почтително, но по непоколебимия поглед на тъмните очи канцлерът се догаждаше, че не е съвсем смирен. За миг Бърнел се поколеба. Дали Корбет беше достатъчно силен, достатъчно предан на краля? Колкото до Корбет, подобни терзания не го измъчваха. Чакаше канцлерът да стигне до най-същественото и като всеки съвестен служител знаеше, че когато това стане, целият трябва да е слух. Канцлерът изсумтя, взе чаша греяно вино, пресуши я и за по-удобно се облегна назад. Топлата течност сгряваше стомаха му и отпускаше схванатото му от студа старо тяло. Задържа топлата чаша в ръцете си и се надвеси над масата.
— Познавам те, мастър Корбет. Познавам смиреното ти лице и зоркия ти поглед. Можеш да ме попиташ какво общо има самоубийството с краля или пък със заплетената градска политика. А си твърде учтив — додаде той, — за да ме попиташ какво общо има то с теб, писаря в кралския съд?
Остави чашата на масата и продължи:
— Известно ти е, че Дьо Монфор, макар и мъртъв от двайсет години, все още има поддръжници в града. Убитият от Дъкет, Ралф Крепин, е бил един от тях. От бунтовниците.
Канцлерът усмихнат замълча.
— Не го считай за липса на уважение към теб, мастър Корбет, но Крепин е произхождал от улицата. Плъх, изпълзял от канавката, използвал способността си да заема пари и да сключва съмнителни сделки, за да стигне високо положение в града. Родът му е от бунтовниците, предателите, поддръжници на мъртвия Дьо Монфор. Крепин обаче избегнал трагичната им участ и даже се издигнал до градски съветник. Там се сблъскал с Дъкет, златар и също член на градския съвет. Дъкет таял неприязън към Крепин, която се превърнала в ненавист, когато Крепин дал заем на сестрата на Дъкет с толкова висока лихва, че глупачката не могла да плати. Крепин си поискал парите. Опростил заема при условие да прекара една нощ със сестрата на Дъкет.
Бърнел спря и се прокашля да прочисти гърлото си.
— После Крепин разгласил из целия град за случилото се, като добавил пиперливи подробности относно уменията на сестрата на Дъкет в леглото. Така се стигнало до срещата в Чийпсайд и смъртта на Крепин.
Канцлерът сви рамене.
— Освободихме се от присъствието на мастър Крепин, но кралят побесня от смъртта на Дъкет, макар да прозря в нея възможност връзките на Крепин с тайните бунтовнически съзаклятия, също и на наемните главорези от престъпния свят да бъдат разследвани.
Канцлерът млъкна и подаде на Корбет малък свитък велен, здраво вързан с аленочервения шнур на кралската канцелария.
— Ето заповедта ти, мастър Корбет. Трябва да разследваш обстоятелствата около смъртта на Дъкет и да съобщаваш разкритията си лично на краля чрез мен. Ясно ли е?
Корбет взе свитъка и кимна.
— Ами — вметна писарят, — няма ли някакви книги, описи?
— Какво имаш предвид, Корбет? — попита Бърнел.
— Ами и двамата са били търговци. Трябва да са водили търговски книги, описи за плащанията си, нали?
— Не — отговори непоколебимо Бърнел. — В книгите на Дъкет няма нищо, а тези на Крепин са изчезнали часове след смъртта му — канцлерът замълча. — Друго има ли?
Корбет поклати глава.
— Добре — заключи с усмивка Бърнел, — тогава ти желаем успех.
Бърнел щеше да спре дотук, но непроницаемостта на младия писар го разтревожи.
— Поръчението е опасно — предупреди го той. — Ще нагазиш в коварни блата. Калта и плевелите могат да те повлекат към тинята и да те задушат.
По-голямата част от деня на Корбет премина в сбогуване с другите писари в кралския съд. Съзнаваше, че няма да им липсва. Оставаше си самотник с доста познати и малцина приятели. Временното му назначение към по-висша институция и новото поръчение почти не предизвика любопитство. Не беше необичайно служителите да получават нови и различни поръчения, мисия зад граница — или финансова проверка на сметките в някое имение, или скитосване из ирландските графства под кралска юрисдикция — поръчения, които не пораждаха възторг. Корбет прибра някои свои принадлежности от малък, облицован с кожа сандък, който държеше в едно от помещенията за писари, и ги уви във вързоп: няколко монети, пръстенът на покойната му съпруга, къдрица от косата на детето му, рогова лъжица и някое и друго пособие за писане.
Читать дальше