Пол Дохърти: Сатанинско сборище

Внезапно една нощ уелсците нападнаха главния лагер на англичаните и устремено затърсиха кралската шатра. Корбет беше един от онези, които с отчаяната си съпротива ги спряха пред самата шатра на краля. Сражава се, заобиколен от неколцина уелски войни с голи, мръсни тела, които го изблъскваха към препречилите пътя им, скупчени стражи. Стоеше, нагазил в калта, сечеше, нападаше и крещеше проклятия до прегракване. Най-накрая отблъснаха уелсците и чак тогава осъзна, че лявата му ръка е цялата зейнала рана. Разбира се, кралят го възнагради, Едуард не забравяше услуга или обида. За раните на Хю се погрижи кралският лекар, а когато се върна в Лондон, повишението му не го изненада — беше назначен за кралски писар към кралския съд. И това беше занятието му от онзи момент насам — съставяше договори, записваше заключенията на съда, почти напълно потопен в съхраненото от тези записи човешко страдание. Но не и днес. Днес щеше да е различно и тази мисъл го накара да се облече припряно, докато се взираше през процепите на капаците и гадаеше кое ли време е. Събуди го звънът на камбаните на близката църква, приканващи на утринната служба. Уговорката му беше по обед. Предполагаше, че пътуването ще му отнеме два часа, но гъстата мъгла отвън щеше да го затрудни значително. Приключи с обличането и опаса около кръста си колан с дълга кожена ножница и малка кесия. Извади от единствения сандък в стаята дебел вълнен плащ. Излезе и заслиза по дългото, вито дървено стълбище. На половината път се сети, че не заключи вратата, понечи да се върне, но после сви рамене. Малка таванска стая с покрит с тръстики под, обикновено легло и почти празен сандък надали щяха да изкушат и най-изпадналия крадец. Корбет се обърна и тръгна по улицата.

В непрогледната сутрешна мъгла навън приглушено тракаха каруци. Хю пое по Темз Стрийт, като се придържаше към средата на улицата: по-далеч от прозорците на издадените над улицата горни етажи на къщите. Домашните прислужници вече изхвърляха отгоре нощните гърнета и боклука, за да могат чистачите да сметат и изгребат нечистотиите. Градските съветници бяха осъдили такова поведение и дори назначиха надзиратели, които да откриват нарушителите и да избиват ровещите се в отпадъците животни. Хю уви плаща по-плътно около себе си и си даде сметка, че след последния бунт тези разпоредби бяха забравени. Размирни времена бяха и дори по светло дебнеха всякакви опасности, затова скритата под плаща ръка на Хю остана върху дръжката на дългата уелска кама, втъкната в колана му. Цареше беззаконие, из улиците вилнееха разбойници и шайки от главорези. Често с рог или с вик се вдигаше тревога — поначало обречен опит да се залови някой престъпник. Законът важеше на думи. А някои места, като кварталите и гробището около катедралата „Сейнт Пол“, в действителност бяха убежище за всички негодници, убийци и крадци в столицата.

Когато Хю пое по Куийнсхайт, градът вече започваше да се пробужда. Продавачи на змиорки, въглищарчета, носачи на вода и рояци находчиви просяци се появяваха и се захващаха да припечелят прехраната си. Около дървените тезгяси на малките магазинчета плътно увити против студа търговци и купувачи започваха да се пазарят. Корбет мина покрай тях с безразличие, запътил се надолу към речния кей, където вятърът беше студен и пронизващ. Нае първата привързана към кея лодка и нареди да го откарат по мъгливата и неспокойна Темза до Уестминстър Хол. Пътуването беше ужасно и на слизане Корбет съжали, че не беше дошъл пеша. Изкачи стълбите и тръгна по отъпканата пътека към главната алея, която водеше към Уестминстър — внушителния дворец с островърхи кули и към величествените сгради, стени и градини на Уестминстърското абатство. Минаваше по този път от години, но дъхът му винаги секваше от внушителната гледка на църквата на абатството с нейните колони, арки и кули — вълшебно творение от красиво издълбан камък, издигащо се сред мъглата.

Тази сутрин обаче Корбет не спря, а продължи и през хорската блъсканица си запробива път навътре към голямата сводеста зала на двореца. В множеството нейни ъгли и ниши съдиите от кралския съд разглеждаха различни дела. Отделните кралски съдебни състави, които съдеха и отсъждаха според закона — съдиите в червени роби, облечените в тъмни дрехи съдебни писари и правниците в черни роби — бяха отделени с въжета. В тези ниши, както и в сградите и помещенията около залата, беше съсредоточено кралското управление. Тук Корбет обичайно изкарваше прехраната си. Днес беше различно. Хю привлече вниманието на един от писарите в канцеларията, показа заповедта и го поведоха през залата към малка стая. Щом разпозна канцлера Робърт Бърнел — епископа на Бат и Уелс, той веднага коленичи. Преди време в градската къща на един богат търговец Хю беше видял картина с малък херувим. Дребният, увит в червени наметки, обточени с хермелинови кожи, Бърнел напомняше на Хю на малкия херувим, макар в голямата плешива глава, извитият над тънките устни нос и твърдата брадичка да нямаше нищо ангелско. Очите му с цвят на ахат гледаха с неумолимия поглед на ловджийските хрътки. Същите тези очи известно време оглеждаха Хю. Най-после с изненадващо дълбокия си и приятен глас канцлерът му разреши да се изправи и да седне на стола, внесен от изтормозен на вид и набързо отпратен от стаята писар.