Щом вратата се затвори след писаря, Бърнел се изправи и се зарови в пръснатите из цялата маса пред него документи. Накрая измъкна един от купчината с доволно изсумтяване, нави го и го хвърли към Хю.
— Изчети го — нареди той. — Веднага!
Хю кимна и разгърна документа. От пръв поглед разбра по евтиния велен и неравния грозен почерк, че едва ли е написан от школуваните в кралската канцелария писари. Представляваше заключение на кралски следовател за извършено разследване, състояло се в църквата „Сейнт Мери-ле-Боу“ в Чийпсайд.
Заключения на Роджър Паджет, лекар, кралски следовател, извикан в църквата „Сейнт Мери-ле-Боу“ сутринта на 14 януари 1284 г., за да огледа в присъствието на намерени от стражите свидетели тялото на Лорънс Дъкет, златар. Установи се, че разпознатият като Лорънс Дъкет е убил Ралф Крепин в Чийпсайд и е избягал в църквата, за да намери убежище край църковния престол. Установи се и че разпознатият като Лорънс Дъкет, обзет от страх заради стореното от него, е отнел сам живота си и се е обесил на резето на прозореца в олтарната част на гореспоменатата църква. Кралският следовател реши, че Лорънс Дъкет е самоубиец и трябва да се отнесат с тялото му като с тяло на самоубиец.
Документът се изплъзна от пръстите на Корбет и падна в скута му. Хю впери поглед в кралския канцлер.
— Мъжът се е самоубил, милорд! Какво общо има това с моята работа?
Канцлерът изсумтя и се занамества, сякаш пухкавите възглавници, на които седеше, не предпазваха достатъчно изнежените му задни части.
— А дали е самоубийство? — попита той. — Или убийство? Дъкет — продължи, без да дочака отговор — беше златар и винар. От добър род и с влиятелни приятели. Беше верен поданик на краля и остана на страната на негово величество при отминалите наскоро размирици.
Спря и загледа Корбет, който също беше съвсем наясно относно „отминалите наскоро размирици“.
През 1258 г., почти трийсет години преди това, беше избухнала гражданска война между Симон дьо Монфор, граф на Лестър и Хенри III, бащата на настоящия крал. Впрочем пръв към бунтовниците против своя баща се беше присъединил принц Едуард, преди здравият му разум да се върне и да осъзнае, че воюва за застрашаваща собственото му бъдеще и интереси кауза, срещу короната на Англия. Едуард отново се беше съюзил с баща си и след дълга и кръвопролитна гражданска война, бунтовниците бяха сразени в битката при Ившъм през август 1265 г., а трупът на Дьо Монфор — съсечен като труп на бясно куче.
Гневът на Едуард се беше обърнал срещу поддържалия Дьо Монфор Лондон, обявил се за свободна община, за република без корона. Бунтовниците бяха взели надмощие в града и развели черното знаме на безвластието. Бяха преследвали и убивали верните на короната, бяха нападнали дори кралица Елинор, майката на Едуард, при опита й да напусне града и да отиде в Уиндзор. Размирниците поставили засада на лондонския мост и замервали кортежа й с камъни, тояги и умрели животни. Принудили кралицата да потърси убежище в катедралата „Сейнт Пол“. Едуард така и не прости на града отношението към майка му. Щом се върна в столицата след победата си при Ившъм, установи кралство на терора, с всички необходими средства: шпиони, мъчения, разследвания, бързи присъди и направо светкавични екзекуции. Много от правата, привилегиите и отстъпките, дадени от короната в предходните векове на града, бяха отнети. Едуард си отмъсти и чак двайсет години след битката при Ившъм, хватката му около Лондон започваше да отслабва.
Канцлерът седеше и наблюдаваше своя потънал в размисъл служител. Бърнел се радваше и скришом се усмихна на себе си. Изборът му беше паднал на точния човек: хрътка в човешки образ, той щеше да търси истината, където и да беше скрита, и така да прекърши размирния дух на столицата. Канцлерът мразеше мръсотията и бъркотията, а в неговите очи Лондон олицетворяваше и двете. Казан, клокочещ от негодувание срещу кралската политика и правосъдие, в който плевелите на размирието цъфтяха и се множаха. Те трябваше да бъдат изтръгнати из корен и Корбет щеше да им помогне.
— Е? — с цялата благосклонност, на която беше способен, Бърнел се усмихна и разкри ред гнили, почернели корени на зъби.
— Мастър Корбет, можеш да попиташ каква е връзката на това самоубийство с размириците, докарали безпокойства на негово величество за управлението на града?
Изчака да улови дълбокия и пълен с печал поглед на писаря, преди да продължи.
Читать дальше