Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Каджи се усмихна.

— Ах, Хамънд също не получи никакви резултати. Хората му се навъртаха около машината. Твърде много радиация, казваха. Хамънд не им вярваше. Но машината няма да лъже, нали?

Този път Уелчър премълча.

— Щом машината не лъже — продължи мисълта му Нейбингър, — значи нещо трябва да предизвиква смущенията.

— Или нещо някога е било тук и все още предизвиква смущения — поправи го Каджи. Той се извърна и се насочи към входа на подземието, където имаше голям каменен саркофаг.

— Този саркофаг е бил празен, когато са счупили печатите — подхвърли зад него Нейбингър.

Имаше предвид първата експедиция от 1951 г., когато бяха проникнали в тази зала. Всички тогава били ужасно развълнувани от факта, че печатите на каменната гробница са непокътнати. Смятали, че веднага щом вдигнат похлупака, ще разкрият тайните на пирамидата. Представяше си смайването им, след като го сторили и вътре нямало нищо.

В Голямата пирамида има три помещения. Двата входа — официалният, на северната страна, и прокопаният по заповед на халифа векове по-късно, се свързват в тунела, който пресича дебелата каменна стена и продължава навътре в скалата под пирамидата. На свой ред тунелът също се раздвоява, като единият му ръкав отвежда право в Средната зала и Голямата галерия, от която пък се стига в Горната зала. Другият, по-скоро открит, слиза още по-надолу, към Долната зала. Именно в тази зала работеха Нейбингър и хората му.

— Бях тук през 1951 г. — кимна Каджи. — Да, тогава саркофагът беше празен.

— Тогава? — повтори Нейбингър. Познаваше Каджи от предишни експедиции из Египет, имаше репутация на честен човек. Когато за първи път го нае, преди доста години, получи от няколко места чудесни препоръки за него.

— Хамънд ме мислеше за глупак, а и тогава бях млад — рече Каджи. — Опитах се да му кажа, но той не искаше да ме чуе. — Каджи потърка пръстите на едната си ръка в дланта на другата.

Нейбингър знаеше какво означава това. Каджи искаше да му се плати за сведенията и едва ли можеше да бъде винен за алчността си. Професорът се замисли. Беше взел резонатора под наем. Таксата зависеше от броя на дните, а от музея му бяха отпуснали средства за осем дни. Ако го изпрати утре по самолет, ще спести пет дни от заплащането. Това бяха доста пари, особено за местните жители. Единственият проблем бе как ще обясни после липсата на фактури и документи за останалите дни. От друга страна, какъв смисъл да упорства с апаратурата на място, където няма да открие нищо. Вече беше преписал йероглифите от стените и това бе достатъчно да сметне експедицията за успех — поне от негова гледна точка. И без това резонаторът бе само изстрел напосоки.

Нейбингър побутна стажанта.

— Иди си почини.

Уелчър напусна залата и двамата мъже останаха сами.

— Десет хиляди лири — рече Нейбингър.

Лицето на Каджи дори не трепна.

— Дванадесет хиляди и това е всичко, което имам. — Нейбингър знаеше, че това е повече от средната годишна заплата в Египет.

Каджи протегна ръка. Нейбингър бръкна в джоба и извади пачката с банкноти — седмичната заплата на всички работници. Сега ще трябва да ходи до банката, за да изтегли останалата сума и да им заплати.

Каджи седна с кръстосани нозе на каменния под, а парите изчезнаха под робата му.

— Бях тук през 1951 с експедицията на Мартин, когато откриха тази зала, но това не бе първото ми идване.

— Невъзможно! — отсече Нейбингър. — Професор Мартин е прокопал три от стените, за да попадне тук през 1951. Всички стени са били напълно запазени. Върху саркофага е имало оригинални печати от династията на…

— Говори си колкото искаш — прекъсна го Каджи със същия спокоен тон. — Но аз ти казвам, че съм влизал тук и преди 51-ва. Плати ми, за да ти разкажа. Ако искаш слушай, ако искаш, можеш да спориш. Твоя работа.

— Ще слушам — кимна Нейбингър, завладян от подозрението, че току-що е профукал за тоя що духа солидна част от субсидията на музея. Вече се питаше откъде ще спести, за да покрие липсата. Умът му автоматично пресмяташе най-благоприятните възможности за обмяна между долар и египетска лира.

Но Каджи изглеждаше удовлетворен.

— Това се случи девет години преди експедицията на Мартин, по време на Втората световна война. През 1942 тук, в Кайро, управляваха англичаните, но това не се нравеше на мнозина. Египетските националисти бяха готови да разменят едни нежелани управници за други, надявайки се немците да се окажат по-добри от англичаните и да ни върнат свободата. Всъщност никой не го беше еня за нашето мнение. Ромел 7 7 Ромел, Ервин (1891–1944) — генерал-фелдмаршал, командващ немските войски в Северна Африка по време на Втората световна война (1942 г.). Участник в заговора срещу Хитлер. Завършва живота си със самоубийство. (Б.пр.) и Африканският корпус идваха от запад през пустинята и в града ги очакваха до края на годината.