Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

— Откъде знаеш, че проблемът е в апаратурата? — попита с далеч по-спокоен тон професор Нейбингър.

— Какво друго би предизвикало отрицателен резултат? — стажантът тупна с ръка монитора на магнитния резонатор, който бяха довлачили с огромни усилия тук, дълбоко във вътрешността на Голямата пирамида.

Усилията бяха в две насоки: чисто физически напъни да домъкнат машината през всичките тесни тунели на пирамидата чак до подземната зала и сложните дипломатически опити да се сдобият с разрешение за вкарването на подобна свръхмодерна апаратура в един от най-великите исторически паметници на Египет.

Нейбингър познаваше достатъчно добре както кулоарите на властта, така и пътищата за постигане на успех в полето на археологията, за да си даде ясна сметка какви възможности разкриваше разрешението да използва подобна екипировка тук. От някогашните седем чудеса на древния свят единствено останали сравнително непокътнати бяха трите пирамиди на западния бряг на Нил, а дори и в онези далечни времена са ги смятали за най-великото сред чудесата. Колосът на остров Родос — в чието съществуване немалка част от археолозите се съмняваха — Висящите градини на Вавилон, Вавилонската кула, Александрийският фар и други известни от различни източници гигантски строежи на ранните цивилизации бяха изчезнали от векове. Всички, освен пирамидите, построени в периода между 2685 и 2180 г. преди Христа. Заровени в пясъка много преди възхода на Римската империя, пирамидите си бяха още тук, макар империята да се бе разпаднала от векове и изглеждаха все тъй непоклатими в зората на следващото хилядолетие на човешката цивилизация.

Войни и бедствия бяха променяли облика на населението и околния пейзаж — от хиксоското нашествие през 16 век преди новата ера, през Наполеон, до сраженията на Осма британска армия във Втората световна война — а пирамидите ги бяха надживели.

В Египет имаше над осемдесет пирамиди и Нейбингър бе посещавал повечето от тях, разучавайки загадките им, но и до ден днешен най-силно го привличаше прословутото трио от долината Гизе. От трите средната — пирамидата на Хефрен — изглеждаше най-висока, но само защото бе построена на по-издигнато място. В действителност най-голяма бе северната пирамида, вдигната по заповед на фараон Хуфу, известен още като Хеопс. С височина над сто метра 5 5 Хеопсовата пирамида е висока 146,6 м, а тази на Хефрен — 143,5 м. (Б.пр.) и покриваща площ от осемдесет акра, тя беше най-голямата каменна постройка в света. За сравнение, най-малката от трите пирамиди, тази на Микерин, бе висока около седемдесет метра. Страните и на трите пирамиди бяха ориентирани точно по четирите посоки на света и те бяха подредени по големина от север на юг. Сфинксът лежеше в подножието на средната пирамида — но достатъчно на изток, за да охранява и входа на най-голямата.

Открай време туристи, археолози и учени идваха тук да изразяват почудата си. Туристите се впечатляваха от размерите и възрастта. За учените представляваше интерес технологията на епохата, в която са били издигнати. Археолозите виждаха в тях и въпрос, чийто отговор все не съумяваха да открият със сигурност. Защо са били построени? Над тази загадка от години работеше и Нейбингър и нито един от отговорите на неговите колеги не му се струваше достатъчно задоволителен.

Най-общоприетото обяснение бе, че са били гробници на фараоните. Веднага обаче се появяваше един необясним факт — защо всички саркофази, открити в пирамидите, се бяха оказали празни. Години наред вината за това се хвърляше върху крадци, осквернили гробниците заради скрити вътре съкровища, докато не бяха намерени непокътнати, солидно запечатани саркофази, които също се оказаха празни.

Следващата теория, произхождаща логически от първата, придаваше на пирамидите ролята на кенотафи 6 6 Кенотаф — празен гроб, гроб без мъртвец, обикновено тялото на починалия е загубено или се намира далеч от родината. — Б.ред. — празни погребални мемориали, символи на властта, докато телата били погребвани тайно другаде, за да се избегне разграбването.

Една по-съвременна теория вземаше съвършено неочаквана посока. Според нея за египтяните е бил важен не крайният резултат, а процесът на построяване и целта на строежа е била да се намери занимание за цялата налична работна ръка през ежегодните три месеца на нилско пълноводие, когато замирала всякаква земеделска работа. Инак в незаетите умове можели да изникнат мисли, които фараоните и техните царедворци едва ли биха одобрили.