Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Търкот почувства прилив на адреналин. Мирисът на керосин, облаците изгорели газове, ревът на двигателите, непривичното оръжие в ръцете му, всичко това блъскаше по сетивата и извикваше полузабравени спомени — някои хубави, други лоши, но всички вълнуващи.

— Мърдай! — нареди Прага и Търкот последва останалите на борда на С-130.

Товарният отсек бе достатъчно голям да побере четири автомобила. От двете страни бяха поставени седалки, тапицирани с червен брезент. Стените на салона не бяха звукоизолираии и тътенът на четирите турбовитлови двигателя караше зъбите на мъжете да вибрират. Няколко малки, кръгли илюминатора бяха единствената визуална връзка с външния свят. В дъното имаше зелени сандъци, пристегнати с еластични въжета — изглежда с допълнителна екипировка. Още две групи се бяха настанили преди тях — едните в сиви комбинезони, а другите в зелени камуфлажни дрехи.

— Тези със сивите дрешки са учените глави! — обясни Прага, надвесен над ухото му. — Нашата задачка е да ги наглеждаме, докато си вършат работата. Зелените са пилотите на хеликоптерите.

Рампата на „Херкулеса“ се вдигна и се прибра, вътре светнаха червени сигнални светлини. Търкот надникна през близкия илюминатор. „Оспрей“ не се виждаше никакъв. Зачуди се къде ли ще скочат четиримата парашутисти. С крайчеца на окото зърна нещо голямо и кръгло да се носи на десетина метра над пистата — между тях и планината. Търкот премигна.

— Това пък какво…

— Не зяпай навън — нареди му Прага, като го дръпна за рамото. — Прегледа ли снаряжението?

Търкот изгледа началника си, после бавно затвори очи. Все още ясно си представяше онова, което бе привлякло вниманието му, макар здравият разум вече да подлагаше на съмнение видяното.

— Слушам, сър.

— Добре. Както казах, за начало няма да се отлепяш от мен. И гледай нищо да не те изненадва.

Самолетът потрепери и тръгна. Търкот вдигна автомата и го нагласи в скута си. Набързо го разглоби, прегледа затвора и провери спусъка и предпазителя. След това го сглоби отново, постави пълнител и спусна предпазителя.

— Какво според теб става? — попита изнервено Симънс, обхванат от съжаление, че е оставил фотоапарата си.

Първият С-130 вече набираше скорост по пистата. По-малкият самолет бе излетял вертикално, за да се изгуби зад хоризонта на север.

— Да пукна дано! — възкликна Франклин. — Видя ли това?

Симънс се извъртя и замръзна. Франклин вече бе на крака и се носеше обратно по пътя, по който бяха дошли, препъвайки се в камънаците. Симънс посегна към миниатюрния плосък фотоапарат, който бе скрил под ризата си, и тогава за няколко секунди нощното небе се озари от ослепителна светлина.

След това Симънс вече не бе в състояние нито да вижда, нито да чува.

Търкот опря гръб в меката облегалка, когато самолетът рязко повдигна нос, за да набере височина. През отсрещния илюминатор зърна отблясък на ярка светлина, която идеше някъде откъм склона на планината. Извърна поглед към Прага, за да открие, че той продължава да го следи съсредоточено с черните си, безизразни очи.

Търкот срещна погледа му спокойно. И друг път се бе изправял срещу такива. Прага бе човек със силен характер сред хора, които се гордееха с твърдостта си. Някой с по-малко опит от неговия, вероятно би останал разколебан от втренчения поглед, но Търкот знаеше нещо, което бе познато и на Прага: силата на смъртта. Наясно бе какво е да усещаш властта с пръст на спусъка и колко малко трябва, за да преминеш границата. В такъв момент вече нямаше значение за колко силен се мислиш.

Той притвори очи и си наложи да се отпусне. Не беше необходимо да си гений, за да разбереш, че няма да видиш кой знае какво през малкия илюминатор. Каквото и да предстои да стане, ще го разбере, когато пристигнат, за където са потеглили. Каквото и да се изискваше от него, ще му го кажат, когато му дойде времето. Едва ли това бе най-добрият начин да се провежда важна операция, но или Прага също не знаеше достатъчно, или пък нарочно го държеше в неведение. Второто изглеждаше по-вероятно.

В близост до границата между Небраска и Южна Дакота

Време до излитането — 141 часа и 15 мин.

„Оспрей“ кръжеше на около три хиляди метра над езеро Луис и Кларк. Седнал отзад, водачът на групата слушаше внимателно последните инструкции, предавани от Куба.

— Преден пост „Феникс“, говори „Найтскейп шест“. Данните от топлинното наблюдение изключват присъствието на хора в района на операцията. Продължавайте според плана. Край.