Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Водачът на групата свали слушалките, изгледа тричленния екипаж и нареди:

— Скачаме.

След това вдигна палец към пилота.

Задната рампа се плъзна плавно и отвън нахлу хладен, нощен въздух. Водачът на групата приближи ръба и скочи, а хората му го последваха един по един. Във въздуха четиримата разпериха ръце и крака, заемайки стабилна позиция, сетне изтеглиха въжетата. Квадратните платна на парашутите разцъфнаха над главите им и те побързаха да нагласят приборите за нощно виждане.

Водачът огледа отгоре района за кацане. Виждаше се съвсем ясно дълъг участък от брега на езерото, без никакви светлини. С приближаването към земята постепенно изплуваха нови и нови подробности. Изоставеният ски-лифт бе първият и най-важният ориентир, който водачът търсеше, и веднага щом го съгледа, той вдигна очилата и се прицели в горната станция на лифта. Над него имаше малка площадка, където преди години начинаещите скиори бяха правили първите си несигурни стъпки, веднага след слизане от столчетата.

На не повече от шест метра над земята водачът на групата изтегли рязко и двете кормилни въженца, забавяйки скоростта на снижаване до такава степен, че подметките му опряха повърхността с лекотата на слизащ от автобус пътник. Парашутът още се свличаше зад него, а мъжът вече бе измъкнал автомата си. Хората му се приземиха в радиус, не по-голям от няколко метра. С чевръсти движения събраха парашутите, после заеха позиция под най-горния стълб на лифта, откъдето като на длан се виждаше цялата околност чак до езерото.

Дяволско гнездо бе названието, с което бе известна тази местност. Говореше се, че самият Джеси Джеймс 4 4 Джеси Джеймс (1847–1882) — един от най-известните бандити в САЩ. Като младеж участва във войната между Севера и Юга на страната на южняците. След поражението на Конфедерацията заедно с брат си Франк се отдава на обири на банки, дилижанси и влакове. Един от участниците в бандата му го убива, за да получи обявената за главата му награда. (Б.пр.) някога се укривал по тези места, където неравното, назъбено плато на Небраска внезапно се спускаше към врязаното в долината изкуствено създадено езеро — резултат от преграждането на Мисури с язовирна стена на двадесетина километра по-надолу по течението й. Преди около десетина години някакъв предприемач бе направил безуспешен опит да превърне това място в ски-курорт — от тогава датираше и лифтът — но идеята му бе претърпяла провал. Четиримата не се интересуваха от ръждясалите железа. Вниманието им бе съсредоточено в средата на пистата, която извиваше по един от хълмовете и завършваше на бреговете на езерото.

Водачът на групата нагласи слушалките и прошепна:

— „Найтскейп шест“, говори преден пост „Феникс“. Площадката за кацане е чиста. Районът е обезопасен. Приемам.

— Тук „Шест-две“. Разбрано. „Феникс едно“ пристига след пет минути. Край.

В самолета Търкот забеляза, че Прага разговаря по сателитното радио, но думите му бяха заглушени от рева на двигателите. Ако се съдеше по промяната във въздушното налягане, самолетът бе започнал да се снижава. Зад прозореца се мярна блестяща водна повърхност, после назъбена брегова линия. Колелата на „Херкулеса“ опряха в повърхността и заподскачаха. Спирачният път бе удивително кратък за самолет с подобни размери и съвсем скоро задната рампа се вдигна, разкривайки затревената писта под тях.

— Хайде, скачайте! — извика Прага. — Всичко да се разтовари!

Търкот също се включи в изваждането на малкия хеликоптер, който замаскираха под близките дървета. Все още беше впечатлен от способностите на пилотите. Площадката за приземяване не беше нищо повече от неголяма поляна между два реда високи дървета.

Веднага щом разтовариха и последния сандък, „Херкулесът“ се завъртя и набра скорост, вдигайки рампата в движение. След по-малко от минута се изгуби в нощното небе и на негово място се приземи вторият С-130. Скоро и трите хеликоптера, заедно с целия наличен състав, бяха на земята.

Когато утихна шумът от двигателите на втория самолет, Прага пое командването.

— Искам вертолетите и всичко останало да се покрие с маскировъчни мрежи. Размърдайте си задниците!

Кайро, Египет

Време до излитането — 137 часа

— Не разбирам какво не е наред с апаратурата — мърмореше стажантът, докато въртеше трескаво копчетата върху портативното командно табло. Пискливият му глас отекна приглушено в дебелите каменни стени и бавно заглъхна.