Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Според друга теория, подкрепяна от оптимистично настроените традиционалисти, гробниците на фараоните са някъде из пирамидите, но все още не са открити. Вече няколко години професор Нейбингър, водещ експерт по въпросите на Древния Египет в Бруклинския музей, посвещаваше цялото си свободно време в търсене на доказателства за последното.

Конкретната специалност на Нейбингър бяха йероглифите — писменост, която си служеше с фигури и знаци, за да означи думи и звуци. Нейбингър вярваше, че най-добрият начин да се разбере миналото е като се разчете онова, което тогавашните хора са написали за своето време, вместо възгледите на някой, ровичкал се из руините хиляди години по-късно.

Една странна мисъл не му даваше покой и същевременно непрестанно разпалваше археологическия му ентусиазъм, и тя беше, че ако пирамидите не бяха просъществували до днешни времена, за да ги виждат с очите си, едва ли хората биха повярвали, че някога ги е имало, най-вече заради почти пълното отсъствие на сведения по този въпрос в древните египетски писания. Сякаш летописците от онези времена се бяха наговорили, че след като всички и без това знаят за пирамидите, едва ли е необходимо да ги споменават. Или пък, мислеше си понякога Нейбингър, хората от онази далечна епоха също не са били сигурни каква точно е целта на тези гигантски строежи. А дали не е било забранено да пишат за тях?

Тази година опитваше нещо различно, в добавка към основния си проект да преписва всички надписи и да копира рисунките от вътрешните стени на Голямата пирамида. Намислил бе да използва магнитен резонатор, за да сондира дълбоко под дебелите стени, където човешкото око не бе в състояние да проникне, а да се копае бе строго забранено. Вълните, излъчвани от резонатора, можеха да навлязат безопасно на необходимата дълбочина и да му разкрият заровените там съкровища. Поне така беше на теория. Практическото приложение, както бе демонстрирал стажантът, се разминаваше с предварителните му очаквания.

— Сякаш… — Уелчър, младият стажант, млъкна и се почеса озадачено, — сякаш сме блокирани от друг, по-мощен източник. Не кой знае колко мощен, но все пак го има.

— Какъв източник? — попита Нейбингър, облегнат на хладната стена. Въпреки всичките години, прекарани из подземията, все не съумяваше да се отърси от потискащото усещане за огромната маса от дялани камъни, наредени над него.

Нейбингър беше едър, плещест мъж, с гъста, черна, грижливо поддържана брада и очила с метални рамки. Носеше избелели дрехи в защитен цвят, униформата на пустинните изследователи. На тридесет и шест все още го смятаха за млад в средите на археолозите, а и не можеше да се похвали с важно откритие, върху което да гради репутацията си. Проблемът му, както често обичаше да разисква пред приятелите си в Бруклин, бе, че не си е измислил някоя любима теория, върху която да работи. Вместо това разполагаше с любим метод — търсеше нови надписи и се опитваше да дешифрира томовете неразгадани папируси. Готов бе да приеме всичко, което му разкриеха, но засега надписите оставаха неми за усилията му.

Шлиман може наистина да е бил убеден, че Троя съществува и си заслужава да прекара целия си живот в търсенето й, но Нейбингър нямаше подобни убеждения. На всичко отгоре работеше в сфера, където конкуренцията не само бе многобройна, но и унищожителна. Надеждите му бяха, че ще сполучи да открие с помощта на магнитния резонатор нещо, което останалите са пропуснали, само дето не знаеше какво точно търси. Дали пък няма да се натъкне на някоя нова галерия, с незнайни съкровища и непознати надписи?

Уелчър не откъсваше очи от циферблатите.

— При други обстоятелства бих казал, че долавяме смущения от остатъчна радиация.

— Радиация? — точно от това се боеше и Нейбингър.

Той погледна крадешком групата египетски работници, които бяха наели да пренесат апаратурата до тук. Водачът им, Каджи, не откъсваше очи от тях, ала сбръчканото му лице не издаваше нищо. Последното, от което се нуждаеха сега, бе да настъпи паника и работниците да ги зарежат насред пирамидата.

— Ами да — кимна Уелчър. — Когато се подготвях за тази експедиция, известно време работих на такъв резонатор в една болница. Там също понякога излизаха подобни смущения и един от техниците ми обясни, че се причинявали от рентгеновата апаратура. Дори се наложи да направят график за работата на отделните апарати, а по правилник би трябвало да са разположени на различни етажи и да са солидно екранирани.