Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Всичко започна през януари 1942, с началото на офанзивата на Ромел. През юни Тобрук 8 8 Тобрук — пристанищен град на Средиземно море. По време на Втората световна война през април-декември 1941 г. издържа осеммесечна обсада на италиански и немски войски. (Б.пр.) вече беше в ръцете на немците и англичаните отстъпваха по целия фронт. Дори в Кайро, в щаба на Осма армия, офицерите горяха важни документи, подготвяйки изтеглянето. Всички се бояха. А Ромел продължаваше да наближава. Британската армия бе отблъсната чак до Ел Аламейн.

— Аз работех в Кайро — продължи Каджи, размахвайки ръка над главата си. — Дори в разгара на войната имаше такива, които искаха да посетят древните места. Пирамидите са посрещали не една война. Пък и за мнозина войната е средство да попътуват и да припечелят пари. Тъй че аз организирах обиколки. Понякога, когато клиентът ми плащаше за риска, подкупвах пазачите и го вкарвах вътре. Желаещите да видят Голямата галерия не бяха един и двама — той бодна с палец тавана, но галерията всъщност бе на тридесет метра по-нагоре и водеше до вътрешността на пирамидата и до най-горната зала.

Каджи разпери ръце.

— Не ме интересуваше кой управлява в Кайро. Пирамидите помнеха много управници и щяха да познаят още много в бъдеще. Моят живот е тук, сред тях. Германците бяха само на триста километра от Кайро и изглежда вече никой не можеше да ги спре. В началото на юли генерал Оучинлек беше освободен от поста си и на негово място пристигна Монтгомъри 9 9 Монтгомъри, Бърнард Лоу (1887–1976) — британски фелдмаршал. От 1942 г. командва Осма армия в Сев. Африка, нанесла поражение на итало-немските войски. В периода 1951–1958 г. е първият зам.-главнокомандващ на НАТО в Европа. (Б.пр.) . Тук това не направи впечатление на никого. Очакваше се англичаните да отстъпят в Палестина и да блокират Суецкия канал с потопени кораби. Някъде по това време ме потърси група хора, желаещи да влязат в пирамидата. Говореха със странен акцент, но плащаха добре и това бе по-важно. Същата нощ подкупих пазачите и ги вкарах, използвайки входа на халифа — така поискаха те. Спуснахме се по коридора, докато стигнахме разклонението към Главната галерия. Но те не пожелаха да продължат нагоре, не проявиха интерес и към Средната зала, която тогава бе все още най-ниско разположеното от познатите помещения. Носеха със себе си някакъв чертеж. — Каджи посочи стената. — Нямах възможност да го разгледам подробно, но беше с такива надписи. Знаците, които никой не може да разчете. — Той извърна очи към бележника в скута на Нейбингър. — Може би ти ще си първият.

— Кои бяха тези хора? — попита Нейбингър и затвори бележника.

— Те бяха германци.

— Германци? Но как са се добрали до Кайро? Нали градът все още е бил в ръцете на англичаните?

— Нищо по-лесно. По време на войната Кайро бе един от големите центрове на шпионажа. Какви ли не странни птици влизаха свободно в града. — Завладян от спомени, Каджи продължи с развълнуван глас: — Истинско преживяване бе да си в Кайро през ония години. Дори курвите работеха за едната или за другата страна — най-често и за двете. Баровете бяха натъпкани с шпиони. Англичаните шпионираха германците, които пък шпионираха американците, а те на свой ред шпионираха италианците и тъй нататък. — Каджи се изкиска. — На черния пазар можеше да се спечели цяло състояние. Та не беше хич трудно да се пратят тези хора в Кайро. Особено през юли, когато всички бяха заети с подготовка за евакуация или за посрещане на новите господари.

— Откъде се бяха сдобили германците с този чертеж? — прекъсна го Нейбингър.

— Нямам представа. Използваха ме само, за да ги вкарам. Оттук насетне те поеха управлението.

Нейбингър зададе въпроса, който не му даваше мира.

— А знаеха ли да четат йероглифите?

— Не съм сигурен… но с тях имаше един, който ги разбираше по свой начин. Бяха дванадесет. Спуснахме се в ниското, където тунелът извива и поема нагоре към Голямата галерия, и там спряхме. След като се ориентираха, те започнаха да копаят. Ей тогава се изплаших. Щяха да ме обвинят, защото пазачите знаеха, че аз съм ги довел. Със своите лопати и кирки буквално унищожаваха прехраната ми… Този, който ги ръководеше… — Каджи млъкна, завладян от спомени, — беше зъл човек. Личеше си по всичко и най-вече по очите. Още като се завайках, той ме сряза с поглед и веднага разбрах, че отворя ли си още веднъж устата, ще съм мъртвец. Тъй че млъкнах.

Работеха доста бързо. Знаеха къде да търсят и само след час откриха прохода. Нов тунел! Бях толкова развълнуван, въпреки уплахата си. Нищо подобно не ми се бе случвало досега. Новият коридор водеше надолу, към скалата под пирамидата. Никой досега не бе предполагал за подобна възможност. Всички бяха търсели пътища да продължат нагоре.