Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

ТУЛЕ

От другата страна бе гравирано:

фон Сеект

Нейбингър беше чувал за Туле. Легендарна страна, която още Птолемей и други древни географи са описвали като най-северната обитаема земя, разположена някъде след Британските острови. Нямаше обаче ни най-малка представа какво общо има тя с нацистите и пирамидите.

— Кой е този фон Сеект?

— Най-странният тип в групата — отвърна Каджи. — Десет от дванадесетте бяха убийци. Прочетох го в очите им. Но останалите двама бяха различни. Единият разчиташе знаците и посочваше пътя. Беше под постоянна охрана, сякаш не бе дошъл по собствено желание… Вторият — фон Сеект, от когото откраднах камата, също се отличаваше. Не беше като главорезите, но и не беше дошъл насила. Страшно се развълнува, когато откриха черната кутия. Тъкмо този миг използвах да му открадна камата. Извадиха кутията и му я подадоха, а той я пъхна в раницата. Изглежда беше тежка, но и той бе доста як.

— И това ли всъщност търсеха? Само черната кутия?

— Да. Тръгнахме веднага, щом я откриха. Отвън ги чакаше камион, който подкара на север. Аз избягах и се скрих. Знаех, че пазачите ще ме търсят, когато видят дупките в стената и празната зала. Но никой не ме потърси. Не чух нито думичка, колкото и да е странно.

Нейбингър вдигна камата.

— Как мога да бъда сигурен, че не си я купил на черния пазар? Това не е доказателство за верността на разказа ти.

Каджи сви рамене.

— Казах истината. Не ме интересува дали ми вярваш. Аз съм в мир с Аллах. Истината казах. — Той посочи резонатора. — Това ми напомня, че когато немците отвориха саркофага и извадиха кутията, човекът, от когото откраднах камата, носеше един от тези… — Каджи спря, търсейки подходящата дума — малка машинка, тя издаваше звук, когато я насочиха към черната кутия. Жужеше като щурец.

— Гайгеров брояч? — попита Нейбингър.

— Точно така. Това й е името.

— Значи черната кутия е била радиоактивна? — рече Нейбингър, по-скоро на себе си. Макар да нямаше логична причина за това, неусетно бе започнал да вярва на египтянина. Но какво е било затворено в саркофага? Нима древните египтяни са познавали радиацията? Нямаше съмнение, че смущенията в работата на резонатора са от остатъчна радиация.

Нейбингър си припомни историята от началото. Имаше само едно нещо, за което можеше да се хване: името върху камата. Фон Сеект. Кой е — или може би — кой е бил този човек?

— Какво правиш? — попита Каджи, когато Нейбингър пъхна камата в колана си.

— Ще я задържа — отвърна професорът. — Платих ти за историята, а това е единственото доказателство.

— За това не сме се разбирали — възрази старецът.

— Искаш ли да разкрия пред хората ти сделката ни? Да им кажа за парите, които ти дадох? Сигурно ще настояват за своя дял.

Каджи присви очи. После се надигна и кимна.

— Задръж я, щом желаеш. Това е зъл предмет. Отдавна трябваше да се отърва от него.

Нешвил, Тенеси

Време до излитането — 134 часа и 45 мин.

„Тук е Джони. За известно време ще бъда извън града. Връщам се на десети. Оставете съобщение след сигнала. Чао.“

Кели бавно постави слушалката, без да си прави труда да оставя съобщение. Минаваше девет сутринта на десети.

— О, Джони, ето че пак си загазил — прошепна тя.

Вече не се съмняваше, че Симънс е в опасност. Имаше странно чувство за хумор, но едва ли би се шегувал с подобни неща, особено когато ставаше въпрос за работата му. Дори съвсем оскъдните разкази за „приключенията“ му в Салвадор можеха да обяснят причината за подобна сериозност. Освен това в писмото си на три пъти бе споменавал това „девет сутринта“, което също не беше случайно. Най-малкото, ако всичко е наред, щеше да смени съобщението на телефонния секретар.

Тя включи компютъра и задейства телефонната връзка с мрежата. Ако иска да открие Джони, ще й е нужна малко информация. Нещо, за което да се захване.

Съществуваха два пътя за разследване и тя знаеше, че са същите, по които и Джони е минал, преди да тръгне на мисията си. Първият беше да се събере подробна информация за Зона 51 и авиобазата Нелис. А вторият — да надникне на всички места, където се обсъждат НЛО-феномените и да потърси онези, които са свързани със Зона 51.

Кели вече имаше известна подготовка в полето на уфологията, което вероятно бе втората причина — ако първата бе приятелската им връзка — Джони да потърси тъкмо нейната помощ. Всъщност, проблемите, които имаше преди осем години с военните от базата Нелис — в резултат на това бе погубена начеващата й кариера в документалното кино — бяха свързани именно с тази тема. Една многообещаваща възможност тогава се бе превърнала в истинска катастрофа.