— Но искам думата ти, чужденецо. Обещай ми, че ако по някакво чудо се измъкнеш оттук, след като ти разкажа всичко, ще запазиш наученото за себе си. И че няма да разговаряш с Ал-Иблис. Казват за теб, че си човек на честта, а аз също бях почтен с теб — показах ти всичко, което ти обещах. Но не съм ти обещавал, че след това ще живееш.
Бъртън посочи с ръка дебелите каменни стени, които ги заобикаляха.
— Ако няма никакъв изход, тогава тайните ти ще умрат с мен.
— Все пак, трябва да чуя клетвата ти.
— Имаш я. Заклевам се никога и пред никого да не разкривам онова, което съм чул и видял тук. Кълна се в живота на единственото същество, което обичам, светлината на моето сърце, милата Изабел.
Каджи кимна.
— По очите ти виждам, че наистина я обичаш. Вярвам ти, че ще спазиш обещанието си.
— Наричаш тези тунели Пътя на Росту. Каза също, че си бил Пазача на Акерското плато. Показа ми черния Сфинкс и Залата на познанието. Кой е построил всичко това и защо?
Каджи затвори очи и заговори с нисък, дрезгав, прекъсван от болезнени стенания глас:
— Моят орден е един от най-древните. Датира отпреди времето на християнския пророк, когото вие наричате Исус. Много преди ислямските пророци, дори преди еврейските. Преди дванадесетте племена на Израил, преди първия фараон — Менес, преди Вавилон.
— Значи си жрец от някоя древна религия?
— Не, аз съм обикновен човек.
Бъртън го погледна объркано.
— А орденът? Нали каза, че бил твой.
— Аз съм уаджетин .
Бъртън знаеше много езици, а и при предишното си пребиваване в Египет бе изучавал йероглифите и езика на древните египетски царства.
— Онези, които наричат „очите“?
Каджи вдигна здравата си ръка и посочи окото си.
— Наблюдател. Уаджет , на стария език. Различни названия на различни езици по света, но смисълът е един и същ.
— И какво всъщност наблюдаваш?
— Онези, които са кръстосвали Земята още преди началото на времето. Които са построили Залата на познанието. Които са поставили смъртоносното ковчеже под Голямата пирамида.
— Кои са те?
— Тези, които не са човеци.
Думите отекнаха в каменните стени и утихнаха, следвани от мъртвешка тишина.
— Истината ли ми казваш?
Каджи кимна.
— Този Ал-Иблис приличаше ли ти на нормален човек?
— Срещнах го само веднъж, беше в затъмнена стая. Не разбирам за какво ме питаш — Бъртън реши да не споделя неясното усещане за злина, което се излъчваше от Ал-Иблис.
— Наблюдаваме Ал-Иблис и други като него още от времето на появата на човека — продължи Каджи. — Също така охраняваме всички важни места. Места, които дори те са забравили, с течение на хилядолетията. Такава ми е работата. Аз пазя това място — Акерското плато, пирамидите на Гиза, Сфинкса. И най-вече — тунелите, Пътя на Росту, който води до шестте отделения на Дуат.
Бъртън слушаше и запомняше всичко внимателно.
— Дуат е небето — нощното небе. Как може да има части от него тук, долу?
— Много бе разпиляно и изгубено през тези години. Зная само това, което съм научил от баща си, а той пък го знае от своя баща. Синът ми ще ме замести и ще знае онова, което съм му предал. Виждал съм три от шестте отделения на Дуат, а едно от тях видя и ти — долу, в Залата на познанието. Другите са по-нататък по Пътя.
— И какво има в тях?
— Не съм обещавал да ти кажа.
— Кои са те? Онези, които не са човеци.
— Не знаем откъде са дошли, но в архивите се твърди, че слезли от небесата. От звездите. Наричат се аирлианци. Тази дума се използва от всички Наблюдатели, независимо от езика, който говорят. Предполагам, че това е името, с което те самите се наричат.
Бъртън поклати глава.
— Това, което ми разказваш, прилича на някаква легенда.
Каджи втренчи черните си очи в неговите.
— Разказах ти го на прага на смъртта, пред лицето на пълната забрава. Ти избери дали да ми повярваш, или не.
Бъртън прокара ръка по разрошената си брада. Спомни си Сфинкса с пламтящите очи и статуята между лапите му. И той не вярваше, че всичко това е построено от хората. А и на много други места по света бе чувал легендите за странни и всемогъщи същества, „богове“, които дошли от звездите. От пътешествията си бе научил, че миналото отдавна е забулено в непрогледна мъгла.
— Продължавай — помоли той.
— Има две групи от тези същества. От аирлианците. В легендата, която си предават от уста на уста уаджетите , се казва, че те воювали помежду си. Много отдавна, преди да бъдат построени пирамидите, преди да се появи Сфинксът. Моите далечни предци населили с тези богове и деянията им своите митове и легенди. И двете страни използвали, и продължават да използват, хора за посредници в тяхната война. Водачите — тъй наричаме една от тези групи, създадени от пришълците. В главите на тези хора е бърникано — Каджи вдигна здравата си ръка и чукна с пръст слепоочието си. — Тук някъде. Те са изгубили контрол над себе си и изпълняват всичко, което им наредят пришълците. Има и такива, които са склонни да им служат, без да бъдат променяни мислите им. Ал-Иблис е един от тях. Той е враг на всичко човешко. Другата група е на Онези, които чакат . Те са като хората, но не са човеци. Различни са не само в умовете си, дори очите им не са като нашите. Издължени като на котките от южните джунгли. Освен това са яркочервени. Никога не съм ги виждал, но така ги описват в легендата. Никой от тях не е раждан от жена.
Читать дальше