Робърт Дохърти - Зона 51 - Истината

След като всички хора се заспускаха по склоновете на планината, корабът-майка, също като своя събрат в Северна Америка, издълба пещера до върха и екипажът го зарови в нея. Повечето спасили се човеци се разбягаха във всички посоки, но неколцина останаха на планината, задържани от старите си връзки с боговете.

Вълната в Атлантика се приближаваше към западния край на Африка. На все по-плиткото губеше скорост, ала височината й се увеличаваше и когато стигна до сушата, почти се бе удвоила. Първият признак, че става нещо странно, беше необичайната гледка на оттеглящата се от брега вода. Рибата се мяташе на сухо и хората се втурнаха да я събират. За тяхно нещастие изчезналата вода бе всмукана от цунамито, — увеличи височината му.

Разнесе се грохот — най-страшната гръмотевица, която хората бяха чували, усилена хилядократно. После се появи водната стена. Движеше се по-бързо от всеки човек, дори настигаше птиците, които бяха накацали по пясъка да пируват с рибата. Вълната се понесе по брега и опустоши повече от сто и петдесет километра от сушата — унищожаваше села, изкореняваше гори, пренасяше грамадни камъни на много километри.

След Африка вълната удари Европа, Северна Америка, Южна Америка и Гренландия със същите гибелни последици. Част от нея мина през Гибралтар. Макар и изгубила силата си, тя беше огромна, висока близо половин километър.

Атлантида, потопът и избавлението на хората на борда на кораба-майка щяха да се превърнат от истина в легенда и да се предават сред човеците, които се разселиха по лицето на планетата.

Великденският остров

Летящата чиния профуча по тунела, изплува на повърхността на езерото в кратера Рано Кау и изхвърча във въздуха. Сянката на Аспазия стоеше на пулта и когато чинията се издигна над кратера, с пълна скорост я насочи на запад.

Той оставяше зад себе си най-уединения остров на планетата с над десет хиляди бивши „роби“, сега освободени от нановируса, с който ги беше заразил. Освен военни моряци имаше хора, пратени там от водачи, за да последват Сянката на Аспазия. След като хората бяха овладели главния пазител, той бе изгубил контрол над своя пазителски компютър, а оттам и над нановируса.

Ала беше безсмъртен, тъй като бе пил от Граала, който сега лежеше на пода до него. Вече нямаше да се налага да се превъплъщава чрез ка. Освен това оставяше след себе си шепата водачи, които бяха обладани от пазителските компютри и бяха дошли при него, когато ги бе призовал. Беше подвел новоосвободените да се нахвърлят срещу тях и след минути всички водачи на Великденския остров бяха разкъсани на парчета.

Сянката на Аспазия не се интересуваше от онези, които изоставяше. Той бе свободен от ка и най-после можеше да напусне този остров на затънтената планета. Въпреки че сега хората контролираха главния пазител, Сянката на Аспазия прекалено дълго се беше борил с тях, за да не е готов за всякакви изненади.

Циан Лин, Китай

Четирите метални дракона, носещи Артад и неговите кортади, излязоха от могилната гробница и поеха на запад. Хилядолетия след влизането си в гробницата Артад бе готов да възобнови задачата си на Земята. Беше спал в очакване над десет хиляди години в най-дълбоката камера под планината.

Извънземният седеше на висока седалка и двуметровата му фигура се сливаше с очертанията й. Шестопръстите му ръце управляваха пулта, а червените му очи наблюдаваха екраните. Изобщо не го вълнуваше това, че изоставя китайското правителство, с което се бе съюзил. Въпреки всички шансове хората бяха взели Екскалибур и бяха овладели главния пазител, а оттам — и неговия кораб-майка. Плановете му бяха осуетени и той знаеше, че има една-единствена възможност: да иде на Марс.

Беше видял какво са построили там оцелелите аирлианци. И знаеше, че това е решението на всичките му проблеми. После щеше да има време да постави хората на мястото им.

Кемп Роуи, Северна Каролина

През Втората световна война Единадесета въздушна дивизия се бе обучавала в Кемп Роуи. Десантниците от Сон Тай също се бяха подготвяли за десанта в Северен Виетнам на макета, построен до дългата писта. Десантниците от Делта Форс, които бяха провели злополучната операция за освобождаване на заложници в Иран, също се бяха обучавали там — сред севернокаролинските борови гори на запад от Форт Браг. Там се провеждаха и фаза I и фаза III от подготовката на новобранците от спецчастите.