Робърт Дохърти - Зона 51 - Истината

Освен ако… Побиха го тръпки. Освен ако аирлианците не бяха способни да предават по-бързо от радиовълните. Може би по-бързо от светлината? В края на краищата, подозираше се, че корабът-майка развива свръхсветлинна скорост. И ако комуникационните им средства бяха съобразени с разстоянията между звездните системи…

Кинкейд се обърна към Куин, който следеше събитията по радиото.

— Трябва възможно по-бързо да се свържа с Майк Търкот.

— Ще ми се да можех да го чуя, камо ли да се свържа с него. Според мен няма да слезе от планината — отвърна Куин.

Мексиканският залив

Гарлин мина по коридора и спря пред вратата на асансьора. Тя бавно се плъзна настрани и отзад се показа втора врата. Той не обърна внимание на кръвта по пода, останала от израелските агенти, които бяха донесли кивота и след това бяха убити. Труповете им все още бяха там, прерязани надве в кръста. Гарлин отиде до отсрещната стена, като по пътя прескочи един от тях. Вратата се плъзна и зад нея се показа гладка, черна, слабо заоблена повърхност. Появиха се правоъгълни очертания, после вратата се спусна надолу към пода. Зад люка имаше съвсем къс коридор, завършващ с метална врата. Гарлин отиде при нея и въведе кода на панела отляво. Тя се отвори и се видя сферично помещение, широко около четири и половина метра, пълно с оборудване и осветено с мътнозелено сияние. В центъра му имаше висок подиум, върху който лежеше странно същество — сиво кълбо с диаметър около метър и двадесет. Многобройните му очи бяха равномерно разположени по тялото. Една от дългите му метър и осемдесет сиви ръце се протягаше нагоре и се поклащаше като кобра, готвеща се за нападение. Върхът на второ пипало влизаше в квадратна черна кутия. От други три чуканчета растяха по-малки пипала, все още не съвсем зрели. Няколко очи се обърнаха към Гарлин и проследиха приближаването му. Това бе извънземно от Рояка, последното нещо, което беше видял израелският агент Шерев, когато бе донесъл кивота на завета, убеден, че го предава на новата комисия „Меджик-12“.

Гарлин коленичи пред подиума, отметна глава и широко отвори уста. От гърлото му се появи сиво пипало — бавно изпълзя навън. Беше дълго почти два метра. Една от ръцете на кълбото се пресегна, стисна трите пръста в края на пипалото и го притегли към себе си. Пипалото се огъна и дебелият му край се закрепи за едно чуканче от предната страна. След секунди двете вече се бяха съединили.

Единственото мозъчно полукълбо в стъблото на пипалото предаде сведения на четирите полукълба в разузнавача на Рояка: кивотът на завета функционира, но бавно. Мисловният щит около истинските спомени на Дънкан е пробит на отделни места. Проникването в истинската памет на Дънкан напредва, ала има да се желае още много, особено по отношение на действителната й самоличност, цел и произход — неща от огромно значение за Рояка, както и тайната на нейното безсмъртие.

Детайлите за повърхността на планетата, които бяха показани на екрана на кивота, бяха пратени в черната кутия, представляваща компютърен процесор. Образите бяха анализирани и резултатът се получи след секунди. Родният свят на Дънкан бе открит сред информацията, събрана от Рояка през предишните хилядолетия. Знаеха също, че преди пристигането на флота оттам е излетял кораб-майка. Предполагаше се, че аирлианците са изоставили планетата с него. Това предположение изглеждаше грешно. На борда на кораба-майка не бяха аирлианците, а народът на Дънкан. Което повдигаше друг въпрос.

Аирлианците бяха известен противник. Роякът беше срещал хора, ала винаги лесно се бе справял с тях. Но хора, които бяха победили аирлианците? Не веднъж, а два пъти, както показваха неотдавнашните събития на планетата. Това беше нещо неизвестно. И тъй като опитът му обхващаше стотици хиляди години на войни срещу други видове във вселената, Роякът вярваше, че неизвестната заплаха е най-опасна.

Роякът обмисли положението. При други обстоятелства времето не представляваше проблем. В края на краищата той бе прекарал дълги години в усамотение, бавно разработвайки и осъществявайки плана си да се внедри и изучи хората, за да се противопостави на присъствието на аирлианците. Дори на два пъти се беше опитвал да унищожи ключа за главния пазител — преди много години и съвсем наскоро, — но и двата му опита бяха провалени и в резултат бе изгубил две пипала.

Провалени от хора.

Извънредно странно и безпрецедентно.

Роякът вече почти половин милион години се сражаваше с аирлианците и други разумни видове на фронт, който обхващаше повече от дванадесет галактики. Аирлианците имаха по-съвършена техника, но Роякът компенсираше това с числеността си. Времето и разстоянията в тази междузвездна война бяха абсолютно непонятни за човеците.