Робърт Дохърти - Зона 51 - Истината

Пееха молитви, кадяха тамян и принасяха богати жертви на воините жреци, ала те не допускаха никого вътре, ако го нямаше в списъка. Скоро се оказа, че приемат само онези, които са се сражавали за боговете и са ги почитали с непоколебима вярност.

Корабът-майка увисна до горния етаж на двореца. Големият хангарен люк отстрани се отвори и от кораба се спусна тесен метален трап, който стигна до най-високата кула на храма. Жреците бързо се качиха по трапа и заеха позиции на входа на хангара. Две двойки жреци внимателно влязоха в кораба — носеха на раменете си дървени прътове, върху които беше поставен предмет, покрит с бял плат. След тях вървеше първосвещеникът, облечен в бяла ленена роба, синя туника без ръкави, обточена със злато, и пъстро наметало, което блестеше на слънчевите лъчи. То бе закрепено на раменете с два скъпоценни камъка, върху които бяха гравирани руни. Нагръдникът му беше инкрустиран с брилянти. На гърдите си първосвещеникът имаше два джоба, които излъчваха зеленикаво сияние поради поставените вътре камъни. Короната му бе направена от три метални ленти. Докато влизаха в кораба-майка и изчезваха в недрата му, той пееше на странен мелодичен език.

После пуснаха първите избраници — двама по двама, почти на бегом, нетърпеливи да намерят убежище.

Хората извън храмовите стени бяха видели да пренасят кивота на завета. Говореше се, че в кивота се пазел Граалът, носителят на безсмъртието, възможността, с която боговете от памтивека бяха залъгвали човека. Народът знаеше, че щом пренасят кивота и Граала, всичко се променя и го изоставят. Покрай стената избухнаха сблъсъци, тъй като мнозина от изоставените въстанаха.

Почти незабавно на кулата на двореца се появи малко златно кълбо. От него се стрелнаха златни мълнии, чиито експлозии убиваха не само смутителите на реда, но и стотици граждани. В резултат боевете бързо престанаха и товаренето на кораба продължи безпрепятствено.

След четири часа се качи и последният жрец. Трапът се вдигна и люкът се затвори. Корабът-майка се издигна на километър и половина над палата също толкова плавно и безшумно, колкото бе пристигнал. В предния му край се отвори по-големият люк на трюма. Двете крила на една от вратите откъм северната страна на двореца се разтвориха. Оттам излетяха два златни диска с изпъкнал център и диаметър десетина метра — в невидимото поле, което излъчваха под себе си, имаше грамаден черен сфинкс, дълъг над деветдесет метра от лапите до опашката. По-малките съдове издигнаха черния сфинкс и го вкараха в трюма. Спуснаха го, после се понесоха обратно към двореца, пренесоха няколко шестметрови златни пирамиди и накрая една кървавочервена.

Когато всичко беше натоварено, люкът се затвори и корабът-майка полетя на югоизток. Прекоси океана, мина високо над Гибралтар и голия бряг на Северна Африка и стигна до тучна земя, през която течеше широка река. Спря над реката, трюмът се отвори и двете летящи чинии отново се появиха — носеха черния сфинкс в тракторното си поле. Спуснаха го в дупка, прогорена в платото Гиза, и направиха същото с червената пирамида.

После корабът-майка бавно се снижи над каменното плато. По трапа слязоха четиримата жреци с кивота на завета, последвани от първосвещеника. След тях вървяха хиляда души, повечето жреци и воини. Докато мракът обгръщаше кораба в черния си плащ, от него се измъкнаха и шест странни същества, високи над два метра, с червена коса, червени котешки очи и по шест пръста на двете ръце. Това бяха аирлианци, строителите на кораба-майка, раса, разпространила се из много галактики. Те влязоха през тайна врата в подземните камери, докато хората останаха на повърхността.

С това започна Първата ера на Египет, епохата на боговете под командването на аирлианската двойка Изида и Озирис, които се криеха в мрака и щяха да управляват чрез жреците.

Вдигнаха трапа. Корабът-майка отлетя на изток през Червено море и спря при висок планински връх в южния край на пустинен полуостров. Там разтовариха златна пирамида и я скриха на място, специално приготвено за нея дълбоко в планината Синай. Заровиха там и няколко машини. Неколцина извънземни избутаха от кораба предмет, напомнящ на ковчег, който вкараха в камера много навътре в планината. После отвориха капака. Вътре лежеше възрастен мъж с бебешки гладка кожа и пусти очи, които не издаваха признаци на разум. Гърдите му бавно се надигаха и спускаха.

Водачът на извънземните, Аспазия, също се свърза с машината. Един от аирлианците я включи. Спомените, разумът и същността на Аспазия бяха прехвърлени в устройството. Извънземният водач се изправи, приближи се до ковчега и погледна човешкото тяло, после отиде при машината. Извади от горната й част медальон във формата на две протегнати нагоре ръце, „ка“. Сега той съдържаше всичките му спомени, неговата личност и същност до момента на прехвърлянето. За миг го подържа в шестопръстата си ръка, сякаш го претегляше, след това го върна в слота. Затвори капака върху тялото, настрои таймера на устройството, бързо излезе от камерата и се върна на кораба-майка. Оставяше всичко необходимо, което щеше да създаде неговата Сянка дълго след като той и противникът му потънеха в криогенен сън.