Петьо Добринов - Формула на живота

— Можеш да се облечеш.

После извърна гръб и прегледа записа. Джак така и не можа да види какво представляваше. Може би на никоя жена на се позволяваше да види онова, което се развиваше в утробата й. Миг по-късно видеоекранът се върна в обичайното си статично положение.

Двете длани на Хокинс отново потънаха в джобовете на престилката му.

— Всичко е наред, Катрин — потвърди доволно той. — Няма нещо, от което да се страхуваш. Имплантацията може да бъде извършена без никакви опасения и с чиста съвест.

Той се усмихна, после погледна Джак и запита:

— Определи ли сте наклонността?

— Не още. Катрин вече ви каза.

— О, да, вярно — махна с ръка докторът. — Къде ми е умът?

— Трудно е да вземем толкова важно решение — поясни Катрин, като изглаждаше ръбовете на блузата си. — Колебаем се за едно или друго.

— Не забравяйте, че нямате много време. Имплантацията трябва да се извърши точно на третото денонощие от осмия месец. В противен случай може да появят… хм, неприятни последствия.

Джак отдавна искаше да разбере нещо по този въпрос, затова реши да атакува, докато е време:

— Между другото защо трябва да стане точно след изтичането на третото денонощие? Какво ще се случи ако се забави с още един ден или два? Или пък ако имплантацията се извърши по-рано?

Двете зеленикави очи се впиха в лицето му. Диафрагмата на доктора се издигна бавно, задържа се за известно време така и се отпусна в нормалното си положение, след което Ар Хокинс със сериозно изражение и диктатичен тон отвърна:

— Млади момко, някои неща не са известни дори на хората, за които психо-генетиката е нещо повече от професия, а е почти като второто им аз. Дори ние не знаем всичко за капризите на природата. Така че, не очаквайте от мен да ви разкрия абсолютната истина.

Джак и Катрин се спогледаха. Тя го изпревари;

— Искате да кажете, че не знаете защо точно на третия ден от осмия месец да се имплантира психо-генът?!

— Незнание е твърде силна дума — отвърна той. — По-скоро несигурно предположение или минимална вероятност, недостатъчна за да обясни всички въпроси.

— Значи не знаете? — отсече Джак, скован от изненада.

— Предполагаме, но не сме сигурни — бе краткият и почти враждебен отговор. — От четири века се опитваме да установим причините на този неразгадан феномен и не можем да се спрем върху нищо съществено. Веднъж приемаме една теория и в следващия момент тя се оказва грешна. После взимаме под внимание грешката и създаваме нова теория, но… — Той вдигна рамене в такт с движението на диафрагмата си — винаги се оказваме на задънена улица. Невероятно, но факт. За съжаление!

— Ами ако някои пропусне срока и извърши имплантацията по-късно? — предположи възбудено Джак. — Какво ще стане с развитието на бебето?

— В повечето случаи само няколко дребни аномалии в развитието — обясни мрачно психо-генетикът. Личеше, че разговорът му е неприятен. Но Джак не се отказваше.

— Какви аномалии?

— Ами… забавено развитие на психо-гена в мозъка или ускорено съответно при изпреварване на съответната дата. Трудна възприемчивост в първите две-три години, липса на концентрация и т.н. Общо взето, това са нормалните аномалии, които не се считат за особено опасни. По-скоро са неприятни или нежелани, както от наша страна, така и от ваша. Още повече от ваша.

Катрин гледаше изумено. Точно това надали бе най-доброто, което искаше да чуе, като се имаше предвид фактът, че й предстоеше имплантация в зародиш.

Джак се приближи леко на една крачка от психо-генетика.

— Следователно, ако изпреварим или изпуснем срока… с нашето дете може да стане нещо?

— Не може, а ще! За съжаление данните сочат, че няма случай на Земята, при който при неспазване на тридневния срок зародишът да не се увреди. Може би с нищожно отклонение, но от сто случая сто се раждат с аномалии.

— Няма ли начин да го предотвратявате? Нали вие сте тези, на чиито гърбове лежи бъдещето на човечеството?

— Охо, почакай малко — прекъсна го Ар Хокинс с обиден вид. — Вече обясних, че има неща, за които не разполагаме с достатъчно данни и не можем да разгадаем структурата им. Психо-генетиката е силна, но не чак толкова. Въпреки четиристотингодишното й развитие и усъвършенстване, в нея все още има тъмни петна. Искрено се надявам някой случаен ден психо-генетиката да се превърне в една чиста и непрекъсната линия, от която да се равиваме така, както на нас ни се иска. Но засега поне на практика е невъзможно.