Петьо Добринов - Формула на живота

— А броят на децата с мозъчни увреждания в развитието си? Сам го каза.

— Вярно е, но не за тази част на света. Тук, в Ню Йорк нямаме такива проблеми. Само в районите с прекомерно замърсяване броят им се увеличава. Всъщност до голяма степен семейната среда и начинът на живот определят действието на психо-гена върху индивида. Ако дадено семейство не живее в здравословна среда и употребява вредни за организма вещества, съществува голяма вероятност майчиният организъм да въздейства вредоносно върху психо-гена на детето.

Не беше точно така и го знаеше много добре. Но нали трябваше да я успокои. Той стисна леко рамото й и добави с подправено веселяшки тон;

— А ти не обикаляш вечер по баровете и не изпиваш по литър уиски, без да броим пурите, нали? — Тя се засмя. Олекна му. Така беше по-добре. И за него, и за нея. — Хайде, заспивай, че утре ни чака важна работа.

Той плесна с ръце и светлината в спалнята угасна. Но дори когато усети равномерния й импулс върху дланта си, въпреки че клепачите му натежаваха и съзнанието му постепенно запотъва в здрача на съня, нещо се загнезди дълбоко в сърцето му. Не й бе казал цялата истина. Всъщност премълча най-важното. Независимо къде, независимо, кога и независимо как, психо-генът взимаше своите невинни жертви. Независимо от района, независимо от степента на замърсяване, което бе твърде малко за да окаже сериозно влияние, независимо от начина на живот.

И никой не можеше да го спре. От четиристотин години насам!

Закуската не трая повече от десетина минути. Основната причина за това бе решението, което тепърва предстоеше да вземат. За голямо удоволствие на Джак, Катрин вече не показваше никакви признаци на притеснение. Поне външно. За разлика от нея, Лора бе възбудена и не спря с изреждането на евентуалните възможности за професията на внука си. Оказа се, че тя вече го бе кръстила. Но преди да съобщи името, на което самоволно се бе спряла, Джак се постара да отклони разговора в друга посока, с което спести на всички поредната гневна припирня. После набързо изтика Катрин до платформата на балкона и спусна предпазната врата зад нея. Издишвайки силно, с което изрази облекчението си, по скоро възкликна, отколкото попита:

— За бога, скъпа! Как я издържаш?

— Не питай. Сигурно и с нея е било същото, когато е трябвало да избират пътя на живота ми.

Тя вдигна рамене, като с това показа, че няма намерение да се впуска в спомени. Джак отвори люка на четириметровия стар джет, модел 2416 година, паркиран на края на скачващата платформа на балкона и остави Катрин да се намести удобно на задната седалка. Преди да се качи и той, чу шум от форсаж на двигател и погледна надясно към извития балкон на съседа си.

Аха. Старият Саймън отново се бе успал за работа. А работеше на другия край на града.

Онзи го видя и махна задъхано:

— Здрасти, съсед.

— Добро утро, Саймън — отвърна усмихнато на поздрава Джак, поразвеселен от запъхтяния вид на вечно закъсняващия си съсед. — Май пак закъсняхме, а?

— Ъхъ. Старата бричка ми създава проблеми. Трябва да я сменя с нова, но нали я знаеш моята жена. Трябва да пестим пари за децата, така казва.

Саймън бе един от малцината познати на Джак, прехвърлили шестдесетте, които въпреки годините си, бяха запазили младежкото у себе си. А това много често създаваше проблеми на Саймън с Джанет, жена му. Поне заради скоростта, с която караше джета си.

Старата бричка, както той често я наричаше, в действителност не бе чак толкова лоша. В някои отношения дори надвишаваше техническите параметри на новите модели. С 480 километра максимална скорост и височинния таван от 4000 метра биеше неговите скромни 360 и 3300.

— Аз да излитам, че ще имам неприятности — бързо изстреля Саймън и махна за довиждане. — Приятен ден, съседе.

После затвори малкия масивен люк на куршумообразната машина, форсира още веднъж реактивния двигател и с оглушителен грохот остави едва забележима следа от пътя си. След секунда джета му се загуби сред множеството други в далечината.

— Джак? Няма ли да тръгваме? — настоя Катрин.

— Разбира се, скъпа.

Той се шмугна след нея и като изчака затварящия се люк, включи двигателя. Реактивът забоботи тихо и върху контролното табло светнаха съответните датчици, отчитащи параметрите му.

Като им хвърли бегъл одобрителен поглед, Джак се обърна към Катрин и запита;

— Все още ли искаш първо да посетим клиниката? Знаеш, че не е наложително след всичките досегашни тестове.