Петьо Добринов - Формула на живота

Странно защо в последните месеци в мислите му изникваха странни, ако и на пръв поглед обикновени въпроси свързани в една или друга степен с детството му. Самият той навърши 28 едва преди четири месеца и въпреки това не считаше себе си за узрял. По-скоро имаше детско мислене, затова много често се поддаваше на провокации, които в повечето случаи всъщност не заслужаваха внимание. Дори и Катрин, която бе по-млада от него само с две години, беше по-здравомислеща от него. Сигурна, точна, здраво стъпила на земята, логиката й бе много по-последователна от неговата. Много често именно тя го спасяваше от честите меланхолични състояния, в които той изпадаше. А напоследък те бяха започнали видимо да зачестяват. Със сигурност имаха връзка с бебето, което щеше да се роди и чиято съдба тепърва трябваше да решат тази вечер.

Тихо примляскване го изкара от вглъбеността му, траяла само наколко секунди. Лора отметна посивелия кичур коса над изразяващото й чревоугодническа наслада лице, и типично за натурата й, зачекна така актуалния въпрос с безцеремонна припряност:

— Mисля, че няма смисъл да губим излишно време, деца мои. Предстои ни да решим жизнено важен проблем.

О, не! На Джак му се сви стомаха. Отправи молещ поглед към Катрин, която за негово съжаление поклати отрицателно глава. Това означаваше само едно: трябваше да се примирят с това първо майка й да вземе думата. А то не предвещаваше нищо добро.

Лора преглътна още няколко лъжици с гъстата течност и с възможно най-помпозно-тържествен вид попита:

— Катрин, спряхте ли се с Джак върху нещо съществено?

— Всъщност, не — отвърна Катрин, оставяйки настрана алуминиевата лъжица. — Сметнахме за нужно да изчакаме резултатите от пробите. Не искахме да избързваме с окончателното решение.

Лицето на Лора засия.

— Значи детето няма класификация на психо-гена?

— Да. Според доктор Смит бебето ще се роди след по-малко от 40 дена.

— По-скоро отколкото си мислех. — поклати някак странно глава Лора и погледна Джак.

Какво ли щеше да измъдри пък сега?

— Бащата какво ще каже? Решил ли е вече съдбата на сина си?

— Ами, не… засега.

— Така си и мислех. — Тя поклати съжалително глава: — Винаги оставяш най-важните неща за последно.

Джак трепна.

— От съществено значение ще бъде решението на Катрин. — отвърна той ядно. — Смятам, че тя има толкова право на него, колкото и аз. Все пак тя ще е тази, която ще понесе риска с психо-гена, а не аз.

— Разбирам те много добре и знам какво изпитваш, но за риск и дума не може да става. — Тя погледна Катрин. — Знаете, че един път на сто хиляди се случва ембрионът да убие бебето.

— Знам — тросна се Джак. — И точно от това се страхувам.

— Точно затова сега трябва да решите съдбата му. От вас зависи дали ще живее щастливо, ще има ли бъдещето, което ще заслужава, и ще успее ли да се развие по плана.

— Няма да има проблеми, майко — намеси се Катрин. — Вчера ходих на скенер в клиниката. Всички тестове са положителни. — Тя се усмихна на Джак: — Бебето ще може да понесе психо-гена.

— Е? — Лора махна с ръка, сякаш това решаваше всичко: — Какво повече има да разискваме?

— Да, наистина. Какво ли? — Джак се разгневи. — При аномалия в развитието с индивида психо-генът убива годишно по двеста и седемдесет неродени деца. Едно на петдесет хиляди се ражда с раздвоение на личността, едно на тридесет хиляди се ражда с макар и минимални аномалии в психическото си развитие. Всяко стотно бебе има изкривено възприемане на света. И ти питаш какво има?

Джак стисна юмруци. Тази проклета система за програмиране на децата още в зародиш ги превръщаше в чисти биороботи, които през целия си живот щяха да правят това, което само за няколко минути е било вкарано в тях като най-обикновена химична формула. Самият той, родителите му, а дори и техните родители са плод на психо-гена. Според психо-генетиците първият успешно програмиран мозък в зародиш е станал през паметната 2088 година в навечерието на Коледа. Трябвало им да чакат цели петнадесет години, за да установят дали психо-генът функционира безотказно. Нямало съмнение.

Легендарното дете Чарлз С. Макферсън, родено през 2088 и починало през 2188 година, през целия си живот като професионално занимание не се отделило от историята. А това означавало само едно — триумф на психо-генетиците. Нали това била и целта им: целенасочено програмиране на личността в зародиш! Обект — Чарлз С. Макферсън. Класификация на психо-гена — алфа! Развитието на личността след подготвителния период на умосъзряване — положителна. Професионална идентификация на личността — история!