Петьо Добринов - Близка среща от IV вид

Всичко започна през една прекрасна октомврийска нощ след пищното тържество на Вси Светии, което прекарах с близките си в едно малко провинциално градче, разположено в източната част на щата Небраска.

Сега, седем земни години след онази призрачна и повратна нощ в моя живот, когато в полупияно състояние шофирах по тесния криволичещ между гъстите гори път, събитията разиграли се тогава, бяха все още болезнено ярки в съзнанието ми. Нямам намерение да се впускам в излишни словоизлияния относно сложните си вътрешни състояния по време на всичките си перипетии както физически, така и психически. Просто изпитвам страх от твърде детайлното връщане към тях, било то и като чиста мисловна ретроспекция.

Да си призная честно, не вярвам, че тези мои записки ще успеят да стигнат някога до Земята, за да станат достояние на хората, защото малката капсула, в която тайно възнамерявам да ги изстрелям в посока на нашата слънчева система, да стигне до предназначението си, твърде нищожна е вероятността някой земен кораб да засече присъствието й.

Но все пак в името на душевното си спокойствие, както и в това на нещо като морален дълг към люлката на моето съществувание като белтъчинна форма на живот във Вселената, се залавям да опиша невероятните произшествия, в които най-внезапно бях въвлечен.

Както вече споменах, всичко започна от нощта след Хелоуин, която никой американец не би пропуснал да отбележи по обичайния готически-бароков начин. Спомням си как, след като бях излял в стомаха си порядъчно количество уиски, със замъглено съзнание се дотътрих до черната си бричка — джип „Додж“, модел 1971г. След като криво-ляво успях да седна на седалката, главата ми клюмна напред, при което ударих челото си о волана. После успях все пак да се концентрирам и заех нормално положение. След което затворих вратата със страховит и инфарктен за хора със слаби сърца трясък, натиснах бутона на стартера и като поиграх малко степ върху педалите, успях да подкарам машината.

Небето беше кристално ясно за разлика от съзнанието ми и отразената светлина на лунния диск оставяше бледа призрачна ивица върху далечната част на гъстите гори, които ме обградиха, веднага щом се отдалечих на пет-шест километра от озареното от фойерверки и музика градче. Когато горският мрак ме обгърна отвсякъде, от усилието ми да се взирам напред погледът ми се избистри последван в това отношение и от мисълта ми. Зашлевих си няколко шамара за да дойда по-бързо на себе си. Малко след това забелязах, че шосето постепенно се стеснява и се превръща в осеян с дупки и неравности черен път. Започнах да си давам сметка, че нещо не беше наред. Бях карал поне два или три часа, но нито бях излязъл от гората, нито пък знаех къде се намирам. Намалих скоростта и спрях бавно. Оставих мотора да поработи няколко минути, докато успея да се взема напълно в ръце.

След малко с рязко движение дръпнах лостчето за блокаж и двигателят угасна. Около минута останах в напрегнато състояние, сграбчил волана с две ръце, без да отмествам поглед от правия, отиващ в мрака път. Светлината от фаровете позволяваше да се виждат едва двадесетина метра от него пред джипа.

Бавно отворих вратата и излязох. Огледах се бавно на всички страни. Наоколо имаше само гора. Гъста черна гора, из която тук-там се чуваше крясъкът на самотна сова. Внезапно една неприятна и съвсен нежелана от мен в този момент констатация ме връхлетя, като ме накара несъзнателно да изругая.

Определено бях объркал пътя! И най-лошото, което осъзнах, бе че не знаех кога и къде се бях отклонил от правилната посока. Завъртях се няколко пъти около джипа, опитвайки се да открия нещо познато в заобикалящата ме дъбрава, но не успях. Отворих багажника и затършувах из многото предмети, нахвърляни в безпорядък в него, търсейки мощния електрически фенер, който бях купил няколко дни преди това. Най-накрая го намерих. Включих го и обшарих с бликналия от него лъч околовръст. Впечатлението ми, че местността ми е напълно непозната, се потвърди. Хвърлих бърз поглед към отворената врата на джипа и тъкмо се питах дали да не свърна назад, чух странен свистящ звук, наподобяващ изхвърлена под налягане пара.

Крясъкът на совата секна. Напрегнах слуха си, за да открия посоката, от която идваше звукът. В този момент той се повтори. Този път малко по-силно и по-дълго. Сякаш се освобождаваше вентил на парен котел!