Петьо Добринов - Близка среща от IV вид

Много често след този момент от живота ми съм си задавал въпроса: „Защо аз?“ Защо аз трябваше да бъда този, който да отведат от планетата му? Защо не някой друг, а аз? Та аз не им трябвах. Не съм гений или нещо повече от останалите хора. След години, прекарани в този непознат свят, в който живея сега, преосмислих много внимателно същността на всичко онова, което човек може да определи като щастие и спокоен живот. Когато ме отвлякоха, нямах нито жена, нито деца, така че поне в това отношение нямам за какво да тъгувам. А и родителите ми починаха в автомобилна катастрофа, малко след като завърших гимназия.

Понастоящем, ако и външно да съм като обитателите на приемната планета, мозъкът си е мой — земен, изпълнен с всичко земно, което е твърде далечно на реалиите (?) на Ородром и ородромците.

И за съжаление земните ми спомени и представи са се загнездили толкова здраво и дълбоко в съзнанието ми, че е невъзможно да ги прогоня. Е, предложиха ми най-учтиво да ми направят промивка на мозъка, за да заличат в него всички спомени за Земята, но аз отказах категорично. Въпреки постоянната болка от мислите за всичко случило се с мен на Земята от деня на раждането ми, съм готов по-скоро до края на дните си да живея с тях, отколкото да им позволя да ми ги отнемат в името на едно съмнително спокойствие на духа и повишена възприемчивост към новата околна среда.

Но нека да продължа разказа си.

Иноземците запазиха мълчание, докато ме чакаха да преодолея евентуалния шок. За тяхно успокоение състоянието ми не стигна критична форма.

Стиснах силно устни от болка и промълвих:

— Къде се намира тази… ваша планета? Имам предвид… дали ще мога да…

Жената ми обясни:

— Боравейки с вашите понятия и названия, които ние също успяхме да усвоим по начина, по който усвоихме и езика, наречен английски, можем да ви кажем следното: планетата се нарича Ордром и обикаля около звезда, която астрономи наричат Канопус, отдалечена на 30 парсека от вашето Слънце. Спектралният й клас е FO I, което означава, че температурата й е малко по-висока от тази на звездата ви. Ородром е една от четирите планети обикалящи около звездата ни. Също като вашата планета е трета поред и я обитават 86 процента от ородромците. Останалите 14 процента са пръснати из различни краища на космоса.

Атмосферното съдържание на газовете е близко по стойности със земното, с тази разлика, че съдържа малко по-високо количество въглероден диоксид заради двата големи действащи вулкана. Гравитацията й е с едно „g“ по-силна от земната. Ородром е четири пъти по-голяма по обем от Земята. Диаметърът й достига 5100 километра и е приблизително колкото вашата Уран. — Тя се усмихна. — Но това тепърва ще разберете. А сега, ако желаете, ще ви дадем органична каша, за да се нахраните. Предполагам, че чувствате глад, ако новите ви органи са започнали да функционират с пълния си капацитет.

Изтръпнах. Какви ли бяха тези органи? Да не би да имах две сърца?

Тя продължи:

— Не се амбицирайте да разбирате непременно всичко, което ви казваме, както и това, което ще виждате занапред. Отсега трябва да се подготвите да възприемате и да опознавате фактите постепенно и бавно, за да ги разберете. Мозъкът ви е човешки и без да ви обиждам, доста по-несъвършен от нашите, въпреки че в някои неща, за наше съжаление, ни превъзхождате.

Ококорих очи! Нима чух добре? Да ги превъзхождаме? Ние тях?

Мъжът по средата се намеси.

— Няма повече да ви държим в неведение. — Всички се изправиха. Аз също. — Време е да ви подготвим за бъдещия ви дом. Ще разбирате трудно, непосилно трудно заради капацитета на мозъчните ви клетки, но поне можете да поглъщате информация в огромни количества, чието обработване е въпрос на бъдещето.

Той кимна на двамата зад мен и преди да успея да реагирам, познатите ми вече внезапно разтварящи се от нищото дупки се отвориха под краката ми и ни погълнаха.

Ще бъде излишно да се впускам в техническите подробности за устройството на кораба, тъй като все още ми е почти невъзможно да обхвана с човешки ограничения си мозък мащабността и сложността му. Евентуалните земни читатели, колкото и да са ерудирани, не биха били в състояние да разберат чуждите технологии.

Както предполагам се досещате, едно от най-странните неща в кораба им бе средството за придвижване, което използваха — дупките. Всъщност това не са никакви дупки /както аз ги наричах досега/, а пробиви в материалния свят, които извънземните използват за придвижване из огромния си кораб. Дори сега, след толкова години, технологията им ми е все още недостатъчно ясна, но в най-общи линии се състои в следното.