Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

В стаята се чу веднага шум; една врата се отвори и силна светлина заля коридора и градината.

Кралят работеше при светлината на лампа. Разхвърляни книжа лежаха на писмената му маса; той пишеше черновката на едно писмо и многото задрасквания показваха, че полагаше голям труд за тая работа.

— Влезте, господин кавалере — каза той и се обърна. Но като видя рибаря, прибави: — Какво казвахте. Пари? Де е господин кавалерът д’Артанян?

— Пред вас е, всемилостиви господарю — отговори д’Артанян.

— В тоя костюм?

— Да. Вгледайте се в мене, всемилостиви господарю. Вие ме видяхте в предните стаи на крал Луи XIV, в Блоа, не ме ли познавате?

— Да, да, и дори си спомням, че съм ви много благодарен.

Д’Артанян се поклони.

— За мене беше дълг да постъпя така, щом узнах, че имам работа с ваше величество.

— Вие сте ми донесли известия?

— Да, всемилостиви господарю.

— Навярно от страна на френския крал?

— Бога ми, не, всемилостиви господарю — отговори д’Артанян — Ваше величество е забелязал там, че френският крал се занимава само със себе си.

Чарлз вдигна очи към небето.

— Не, не, всемилостиви господарю — продължи д’Артанян. — Аз донесох новини, които ви засягат лично. Но смея да се надявам, че ваше величество ще ги изслуша с известна благосклонност.

— Говорете, господине.

— Ако не се лъжа, всемилостиви господарю, ваше величество говори много в Блоа за затрудненото положение на работите си в Англия.

Чарлз се изчерви.

— Господине — каза той, — аз разказвах това само на френския крал…

— О, ваше величество се заблуждава — студено каза мускетарят. — Аз зная да говоря с кралете в нещастие; Ще кажа нещо повече: те говорят с мене само тогава, когато нещастието ги преследва; щом щастието им се усмихне, те ме забравят. Аз изпитвам към ваше величество не само най-голямо уважение, но и най-дълбока преданост, а това, повярвайте ми, всемилостиви господарю, това значи нещо. И тъй, като слушах как ваше величество се оплаква от съдбата, аз се убедих, че сте благороден, великодушен и знаете да понасяте нещастието.

— Наистина — рече Чарлз учуден, — не зная кое трябва да предпочитам: вашата смела откровеност или вашето уважение.

— Вие ще изберете ей сега, всемилостиви господарю — отговори д’Артанян. — И така, ваше величество се оплакваше на брат си Луи XIV, че без хора и без пари е много трудно да се върне в Англия и да се възкачи отново на трона си.

Чарлз направи нетърпеливо движение.

— И че главната пречка на пътя му — продължи д’Артанян — е някакъв си генерал, командуващ армиите на парламента, който играе там ролята на втори Кромуел. Ваше величество не каза ли това?

— Да, но повтарям ви, господине, че тия думи бяха само за ушите на краля.

— И вие ще видите, всемилостиви господарю, какво щастие е, че ги е чул лейтенантът на мускетарите му. Тоя неудобен за ваше величество човек беше, мисля, генерал Мънк. Добре ли съм чул името му, всемилостиви господарю?.

— Да, господине; но повтарям, каква полза от тия въпроси?

— О, зная добре, всемилостиви господарю, че строгият етикет забранява да се задават въпроси на кралете. Надявам се, че ваше величество ще ми прости моята неучтивост. Ваше величество каза още, че все пак, ако може да го види, да поприказва с него, да застане лице срещу лице с него, непременно бихте възтържествували, било със сила, било с убеждение, над тая съвсем сериозна, съвсем непреодолима, съвсем действителна пречка, която стои на пътя ви.

— Всичко това е истина, господине; моята участ, моето бъдеще, моята неизвестност или моята слава зависят от тоя човек. Но какво целите с това?

— Ето какво: ако генерал Мънк ви пречи до такава степен, както казвате, полезно би било да бъде ваше величество избавен от него или пък той да бъде превърнат в съюзник на ваше величество.

— Господине, един крал, който няма нито армия, нито пари (тъй като сте чули разговора ми с брат ми), не може да направи нищо срещу човек като Мънк.

— Да, всемилостиви господарю, така мислехте, зная това; но за ваше щастие аз не мислех така.

— Какво искате да кажете?

— Че без армия и без милион аз направих това, което ваше величество смяташе, че може да направи само с една армия и един милион.

— Как! Какво казвате? Какво сте направили?

— Какво съм направил ли? Е, всемилостиви господарю, отидох там и залових тоя човек, който пречеше на ваше величество.

— В Англия?

— Точно така, всемилостиви господарю.

— Вие сте отишли в Англия и сте заловили Мънк?