Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Принцесата се престори, че не вижда нищо.

Кралицата обърна глава.

Адмиралът се засмя.

Като чу смеха, Бъкингам се наежи, готов да се нахвърли върху Норфолк.

Кралицата майка стана.

— Тръгвайте, господине — каза тя властно. Младият херцог се спря.

Той погледна около себе си, направи последно усилие и запита, като се задушаваше от нахлулите най-различни чувства:

— А вие, господа, вие, господин дьо Гиш, вие, господин дьо Бражелон, няма ли да ме придружите?

Дьо Гиш се поклони.

— Аз и господин дьо Бражелон сме под заповедите на кралицата — каза той. — Ние ще направим всичко, което заповяда нейно величество.

И погледна младата принцеса, която наведе очи.

— Извинете; херцог Бъкингам — рече кралицата, — но граф дьо Гиш представлява тук негово височество; той трябва да ни приеме от лицето на Франция, както вие ни изпратихте от името на Англия; следователно графът е длъжен да ни придружава; впрочем ние му дължим до известна степен благоволение заради смелостта, с която дойде да ни посрещне в такова лошо време.

Бъкингам отвори уста, сякаш да отговори, но или не намери мисъл, или не намери думи, за да изрази тая мисъл. Във всеки случай нито един звук не излезе от устните му. Той се обърна като насън и скочи в лодката.

Гребците едва успяха да го подхванат и сами да запазят равновесие, защото силният тласък от тежестта на тялото му за малко щеше да преобърне лодката.

— Положително милордът е луд — високо забеляза адмиралът, като се обърна към Раул.

— Страхувам се за милорда — отговори Бражелон. През това време, докато лодката плуваше към брега, херцогът не сваляше поглед от адмиралския кораб, също като скъперник, когото откъсваха от ковчега му с пари, или майка, която отдалечаваха от дъщеря й, за да я заведат на смърт. Но не получи отговор нито на сигналите си, нито на проявите си, нито на плачевните си движения.

Бъкингам беше до такава степен замаян, че се отпусна на една пейка и заби пръсти в косата си; а безгрижните моряци гребяха така, че лодката летеше по вълните.

Като слезе на брега, херцогът изпадна в такова вцепенение, че ако не беше срещнал на пристанището човека, изпратен като разпоредител, не би намерил пътя в града.

Щом влезе в предназначената за него къща; той се затвори като Ахил в палатката си.

Лодката на кралицата и младата принцеса се отдели от адмиралския кораб в същия миг, когато херцогът стъпваше на сушата.

След нея вървеше втора лодка с офицери, придворни и предани приятели.

Цялото население на Хавър се накачи на риболовни, плоскодънни или дълги нормандски лодки и излезе да посрещне височайшите гости.

Фортовите оръдия ехтяха; адмиралският кораб и двата конвоира отговаряха със залпове; огнени облаци излитаха от зеещите гърла, превръщаха се в меки кълба дим, разстилаха се над морската повърхност и се топеха в небесната синева.

Принцесата слезе на стъпалата на кея. Весела музика я посрещна и придружи всяка нейна стъпка.

Докато тя вървеше към центъра на града и стъпваше с нежното си краче по разкошни килими и постилки от цветя и зеленина, дьо Гиш и Раул се отскубнаха от англичаните и тръгнаха бързо към сградата, предназначена за жилище на нейно височество.

— Да побързаме — каза Раул на дьо Гиш, — защото, като съдя по всичко, което зная за характера на, тоя Бъкингам, той ще ни направи нещо лошо, когато види резултата от вчерашното ни съвещание.

— О — отговори графът, — там е дьо Вард, който е олицетворение на твърдостта, и Маникан, въплъщение на кротостта.

При все това дьо Гиш не забави хода си и след пет минути двамата приятели бяха вече край кметството.

Преди всичко те останаха поразени от огромната тълпа на площада.

— Аха — рече дьо Гиш, — изглежда, че нашите помещения са готови.

Действително на площада пред кметството се издигаха осем необикновено изящни палатки с развяващи се над тях знамена на Франция и Англия.

Кметството беше заобиколено с палатки като с пъстър пояс; десет пажа и дванадесет гвардейски конници, служещи за свита на посланиците, пазеха палатките.

Гледката беше необикновена, чудна; в нея имаше нещо феерично.

Жилищата бяха стъкмени набързо през нощта. Покрити отвътре и отвън с най-разкошните тъкани, които дьо Гиш беше можал да намери в Хавър, те образуваха пръстен около кметството, тоест жилището на младата принцеса; бяха съединени помежду си с прости копринени въжета и се пазеха от часови, така че планът на Бъкингам се рушеше напълно, ако действително имаше за цел да отреже пътя към кметството за всички освен за херцога и неговите англичани.