Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Само ще ви забележа, приятелю мой — прибави Портос, — че за закуската можем да отделим само два часа.

— Няма що! Ще гледаме да се справим с това време. Но защо можем да отделим само два часа?

— Защото приливът започва в един часа, а с прилива заминавам за Ван. Но тъй като утре ще се върна, приятелю мой, останете у мене и се чувствувайте като у дома си. Имам добър готвач, добра изба.

— Не, не — прекъсна го д’Артанян, — измислих нещо по-добро.

— Какво?

— Вие, казвате, отивате във Ван?

— Разбира се.

— За да видите Арамис?

— Да.

— Е, добре, тогава аз, който дойдох от Париж нарочно, за да видя Арамис…

— Така е.

— Ще замина с вас.

— Отлично!

— Знаете, аз исках да видя най-напред Арамис, а после вас. Но човек предполага, господ разполага. Започнах с вас, а ще свърша с Арамис.

— Много добре!

— А колко часа е оттук до Ван?

— О, боже мой, само шест часа. Три часа по море оттук до Сарзо и три часа път от Сарзо до Ван.

— Колко е удобно! И често ли отивате във Ван, щом сте толкова близо до епископството?

— Да, веднъж седмично. Но чакайте да прибера плана.

Портос го взе, сгъна го грижливо и го мушна в широкия си джоб.

„Добре — прошепна си д’Артанян, — струва ми се, че вече зная кой инженер всъщност укрепява Бел Ил.“

След два часа, с прилива, Портос и д’Артанян отплуваха за Сарзо.

Плаването от Бел Ил до Сарзо не продължи много благодарение на един от тия малки бързоходни корсарски кораби, предназначени за преследване на неприятеля, за които бяха говорили на д’Артанян през време на пътуването му. Те стоеха в залива на Локмария и единият от тях с четвърт от военния си екипаж поддържаше връзка между Бел Ил и континента.

Д’Артанян успя да се убеди още веднъж, че Портос, макар инженер и топограф, не беше посветен много в държавните тайни.

Впрочем всеки друг би взел пълното му незнание за изкусна тактика. Но д’Артанян познаваше прекалено много всички съкровени страни в характера на своя Портос и затова, разбира се, би измъкнал тайните му (ако великанът имаше тайни) също тъй лесно, както старите акуратни ергени могат да намират със затворени очи някоя книга в рафтовете на библиотеката или някоя част от бельото в чекмеджетата на скрина си.

И така, ако хитрият д’Артанян не беше измъкнал нищо от своя Портос, това значеше, че баронът нямаше тайни.

„Така да бъде! — каза си той. — Във Ван за половин час ще узная повече, отколкото Портос е узнал в Бел Ил за два месеца. Но за да узная нещо, важно е Портос да не прибегне до единствената военна хитрост, която оставих на негово разположение. Не трябва да предупреждава Арамис за пристигането ми.“

И така всички грижи на мускетаря се ограничиха за момента да наблюдава Портос.

И нека прибавим: Портос съвсем не заслужаваше такова недоверие. Той не замисляше никакво зло. Може би в първата минута на появяването си д’Артанян да му вдъхна известно недоверие; но почти веднага д’Артанян зае отново в доброто му и мъжествено сърце онова място, което оставаше винаги за него, и дори ни най-малък облак не помрачаваше големите очи на Портос, когато от време на време поглеждаха нежно стария приятел.

Когато слязоха на сушата, Портос запита дали конете чакат; действително те чакаха на пресечката на пътя, който заобикаля Сарзо и без да преминава през това градче, води във Ван.

Конете бяха два: единият за господин дю Валон, а другият за коняря му.

Откак Мускетон употребяваше за придвижване само обикновена количка, Портос държеше коняр.

Д’Артанян очакваше, че Портос ще предложи да изпрати коняря си с единия кон, за да доведе друг кон, и се готвеше да отхвърли това предложение. Но не се случи нищо подобно. Портос просто заповяда на слугата да слезе от седлото и да чака връщането му в Сарзо, а след това помоли д’Артанян да възседне коня на коняря.

Така и направиха.

— Е, вие сте предвидлив човек, мили ми Портос — каза д’Артанян на приятеля си, когато се качи на коня.

— Да; но това е любезност на Арамис. Моите коне не са тук и Арамис остави конюшнята си на мое разположение.

— Отлични коне, макар и епископски, пусто да остане! — забеляза д’Артанян. — Наистина Арамис е съвсем необикновен епископ.

— Свят човек — почти гъгниво отговори Портос, като вдигна очи към небето.

— Значи много се е променил — забеляза д’Артанян, — защото знаехме какъв е нечестивец.

— Осенила го е благодат — добави Портос.