Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Несъмнено, в сравнение с вас, Портос, който сте милионер, те не са големи Но съдете сам: от една страна имах двадесет и пет хиляди ливри.

— Не е лошо — отговори Портос любезно.

— И — продължи д’Артанян — на двадесет и осми миналия месец прибавих към тях други двеста хиляди ливри.

Портос облещи очи, които красноречиво питаха мускетаря: „Откъде откраднахте такава сума, мили приятелю?“

— Двеста хиляди ливри! — извика той най-после.

— Да, по такъв начин с двадесет и петте хиляди, които имах, и с парите, спечелени по-късно, сега имам общо двеста четиридесет и пет хиляди ливри.

— Е, откъде имате това богатство?

— Почакайте, ще ви разкажа по-късно цялата история, мили приятелю; но тъй като вие трябва да ми разкажете най-напред много неща, да отложим временно моя разказ.

— Браво! — каза Портос. — Ето че всички сме богати. Но какво трябва да ви разкажа?

— Разкажете ми как Ар а мис стана…

— А, епископ на Ван.

— Точно така — рече д’Артанян, — епископ на Ван. Тоя мил Арамис! Той напредва, знаете ли?

— Да, да, да! Като не се смята, че няма да спре на това.

— Как! Вие мислите, че той няма да се задоволи с виолетови чорапи и че ще му се прииска червена шапка?

— Шт! Тя му е обещана.

— Хайде де! От краля ли?

— От човек, който е по-силен от краля.

— Ах, Портос, приятелю мой, вие ми разказвате невероятни неща!

— Защо невероятни? Нима във Франция не е имало винаги някой по-могъщ от краля?

— Да, разбира се. По времето на крал Луи XIII по-силен беше херцог дьо Ришельо; по времето на регентството — кардинал Мазарини; по времето на Луи XIV е господин…

— Кажете го де!

— Господин Фуке.

— Браво! Веднага го налучкахте.

— Значи господин Фуке е обещал шапката на Арамис?

Лицето на Портос доби сдържан израз.

— Мили приятелю, да ме пази бог да се меся в работите на другите, а главно да издавам тайни, които някои хора желаят да запазят. Когато се видите с Арамис, той ще ви каже това, което намери за необходимо да ви довери.

— Имате право, Портос; вие сте истинско хранилище на тайни. Да се върнем на вас.

— Добре — рече великанът.

— И така вие ми казахте, че сте тук, за да учите топография, нали?

— Именно.

— Ей богу, приятелю мой, вие ще отидете далеч!

— Как така?

— Но тия укрепления са великолепни.

— Така ли мислите?

— Разбира се. Наистина Бел Ил е непревзимаем без правилна обсада.

Портос си потри ръцете.

— И аз тъй мисля — каза той.

— Но кой укрепи така острова? Портос се изпъчи.

— Не съм ли ви казал това?

— Не.

— Не подозирате ли?

— Не; мога само да кажа, че това е извършено от човек, който е изучил всички системи и е избрал най-добрата.

— Шт! — рече Портос. — Пощадете моята скромност, мили ми д’Артанян.

— Наистина ли? — отговори мускетарят. — Значи сте вие?… О!

— Смилете се, приятелю мой.

— Значи вие измислихте, начертахте и комбинирахте тия бастиони, ъглови укрепления, стени между бастионите, полумесеци, вие строите тоя покрит път?

— Моля ви се.

— Вие построихте тоя люнет с остри и изпъкнали ъгли?

— Приятелю мой…

— Вие придадохте на отворите на вашите амбразури тоя наклон, с помощта на който защищавате тъй Добре служещите при оръдията ви?

— Е, боже мой, да!

— О, Портос, Портос, вие сте достоен за преклонение! Но вие сте скривали винаги талантите си от нас! Надявам се, приятелю мой, че ще ми покажете подробно всичко това.

— Това е най-лесната работа. Ето плана ми.

— Покажете.

Портос заведе д’Артанян при камъка, който му служеше за маса и на който беше разгърнат планът. Отдолу на плана бе написано със страхотния почерк на Портос, почерк, за който имахме вече случай да споменем:

„Вместо да си служите с квадрат или правоъгълник, както се правеше досега, дайте на вашето място формата на правилен шестоъгълник. Тоя многоъгълник има предимството, че е с повече ъгли от четириъгълника. Всяка страна на вашия шестоъгълник, (размерите на който ще определите на място) разделете на две; в средната точка издигнете перпендикуляр към центъра на многоъгълника, който по дължина ще се равнява на една шеста от периметъра. От крайните точки на всяка страна на многоъгълника прекарайте два диагонала, които ще пресекат перпендикуляра. Тия две прави ще образуват отбранителните линии.“

— Дявол да го вземе! — каза д’Артанян, като се спря на това място. — Но това е цяла система, Портос!

— Да, пълна — потвърди Портос. — Искате ли да четете по-нататък?