Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

По лицето на мускетаря се изписа учудване.

— Позволете да ви попитам, херцог — продължи кралят, — не живеете ли заедно с господин д’Артанян?

— Да, всемилостиви господарю, имах честта да предложа жилище на господин д’Артанян.

— На вас, само на вас ли хрумна тая мисъл?

— Да, милостиви господарю, на мене, само на мене.

— Е, не можеше и да бъде другояче… пленникът е винаги в жилището на победителя си.

Мънк се изчерви на свой ред.

— А, наистина — рече той, — аз съм пленник на господин д’Артанян.

— Без съмнение, Мънк, защото вие не сте се откупили още; но не се безпокойте, аз ви изтръгнах от господин д’Артанян, аз ще платя и откупа.

В очите на д’Артанян заблестя отново радост. Гасконецът започваше да разбира. Чарлз се приближи до него.

— Генералът не е богат — каза той — и не може да ви плати толкова, колкото струва. Аз съм по-богат, разбира се. Но сега, когато той е херцог и почти крал може би и аз не ще бъда в състояние да платя за него.

— Хайде, господин д’Артанян, пощадете ме: колко ви дължа? Очарован от обрата на работата, но не издавайки възторга си, д’Артанян отговори:

— Всемилостиви господарю, ваше величество се безпокои напразно. Когато имах щастието да заловя негова светлост, господин Мънк беше само генерал; следователно трябва да получа откуп за генерал. Нека генералът бъде тъй добър да ми даде шпагата си и аз ще сметна, че са ми заплатили напълно. Само шпагата на генерала струва толкова, колкото той самият.

— Odds-fish! 18 18 Odds-fish (англ.) — Рядка риба. — Б. пр. — както казваше баща ми — извика Чарлз II. — Ето благородна реч и благороден човек, нали, херцог?

— Кълна се в честта си, така е, всемилостиви господарю! — отговори херцогът.

И изтегли шпагата си.

— Господине — каза той на д’Артанян, — ето това, което желаете. Мнозина са имали по-добри шпаги; но моята, колкото и да е скромна, не се е предавала никога на никого.

Д’Артанян взе с гордост тая шпага, която току-що беше възстановила един крал на трона.

— Охо! — извика Чарлз II. — Какво! Шпагата, която ми върна трона, ще излезе от кралството ми и няма да фигурира един ден между кралските скъпоценности? Не, кълна се в душата си, това няма да го бъде! Капитан д’Артанян, давам двеста хиляди ливри за тая шпага: ако е много малко, кажете.

— Много е малко, всемилостиви господарю — отговори д’Артанян с неподражаема сериозност. — И преди всичко не искам да я продавам. Но ваше величество желае и това е заповед за мене. Аз се подчинявам; но от уважение към знаменития воин, който ме слуша, аз трябва да оценя залога на победата ми поне с една трета повече. Искам триста хиляди за шпагата или ще я дам безплатно на ваше величество.

И като я улови за острието, той я подаде на краля. Чарлз II се разсмя гръмогласно.

— Благороден човек и весел другар! Odds-fish, на’ ли, херцог? Нали, графе? Той ми се харесва и аз го обичам. Ето, кавалере д’Артанян — прибави той, — вземете това.

И като се приближи до една маса, взе перо и написа един бон за триста хиляди ливри.

Д’Артанян го взе, обърна се важно към Мънк и каза:

— Аз поисках много малко за шпагата, зная това; но повярвайте ми, господин херцог, бих предпочел да умра, отколкото да ме сметнат за алчен скъперник.

Кралят се разсмя отново като най-щастливия човек в кралството си.

— Преди да заминете, кавалере, елате пак да се видим — каза той. — Имам нужда да се запася с веселост, щом моите французи заминават.

— Ах, всемилостиви господарю, веселостта ми не е това, което е шпагата на херцога, и аз ще я дам безплатно на ваше величество — отговори д’Артанян, като не се побираше в кожата си от радост.

— И вие, графе — прибави Чарлз, като се обърна към Атос, — елате и вие. Трябва да ви дам едно важно поръчение. Дайте си ръката, херцог.

Мънк стисна ръката на краля.

— Сбогом, господа — каза Чарлз, като подаде ръце на двамата французи, които сложиха устните си на тях.

— Е, какво, доволен ли сте сега? — попита Атос, когато излязоха от двореца.

— Шт! — отговори д’Артанян, крайно развълнуван от радост. — Още не съм се върнал от ковчежника… По пътя може нещо да ме удари по главата.

Без да губи време, при първия удобен случай д’Артанян посети господин ковчежника на негово величество.

Тук има удоволствието да размени късче хартия, написано с много лош почерк, срещу огромно количество току-що изсечени златни монети с образа на негово величество Чарлз II.